Йордания

Наскоро се завърнах от едно от най-вълнуващите ми пътувания и реших да споделя впечатления от Йордания. Първата арабска държава, в която стъпвам, може би и най-различната от тези, в които съм била досега.

Пристигането в Акаба

Емоциите започнаха още от летището.  Случайна среща на гейта и нашата скромна компания се удвои с три девойки, които се бяха разбрали със същия шофьор да ги развежда. Крайно мнителни заради двойната уговорка се изсипваме пред Мохамед, когото съвсем случайно намерих по форуми и неведомите пътища на WhatsApp. С 50-тина думи английски в речника, много Google Translate и колоритния си нрав и визия в следващите дни той се оказа основната подправка в нашето пикантно приключение. Та изсипваме се на гейта с момичетата и за щастие се оказва, че има предвидена още една кола за тях. Товарят ни на две на три в колата и с мръсна газ и известно шофиране в насрещното ни изсипват до някакво спряно такси край пътя и със скоростта на подгонен бежанец ни прехвърлят в него. Тръгваме към хотела, уж.. Караме из Акаба и колата спира. Отварят ни вратите и по никакъв начин не можем да обясним, че нашият хотел е на поне още 3 километра напред, все пак е на звездичка в Maps-a. Излиза висок, синеок арабин в традиционни дрехи, с броеница в ръката и ни подканва да влезем в някаква къща. Уж ни подканва учтиво, но не можеш да откажеш. Озоваваме се в гостната на Шехерезада, големи миндери, позлатени полюлеи, кристални сервизи за чай и трима-четирима араби и малки момчета. Оказва се, че сме на инструктаж при единствения човек, който говори добър английски, за да обсъдим маршрута. Междувременно малко момченце ни носи чай, кафе, сладки, водички и какво ли не. Момичетата са с нас и всички сме в пълно неведение как да се държим адекватно и дали няма да ни приберат в някой чувал. Глупаво, западно недоверие от наша страна, хората са просто гостоприемни. Обсъждаме маршрута, грижливо го записват на Мохамед на арабски, че да не обърка нещо, договаряме още веднъж условията и ни изпращат. Преди това с момичетата сме изпратени на оглед в харема и се запознаваме с жената и дъщерите на домакина, които се занимават задкулисно с нашата 5-степенна почерпка.

Типичното мъжко облекло в Йордания

Хващаме си отново таксито, в което всичко се държи с тиксо и фолио и всеки момент ще се разпадне, и благополучно пристигаме в хотела. Следва разходка из Акаба. Градът не е толкова интересен, колкото отношението към нас. Две чуждестранни бели момчета и четири незабулени девойки със сигурност привличат вниманието. Сядаме да вечеряме, всичко е много вкусно (препоръчвам Rakwet Kanaan за хапване). По улицата минават едни и същи коли вече за четвърти път, за да могат внимателно да ни огледат, хората тайно ни снимат с телефоните. И холивудските звезди едва ли се радват на такова внимание като обикновен женски турист извън сезона в Йордания.

Баклави

Червената пустиня Вади Рум

Следващият ден е отреден за пустинята, земята на бедуините. Мохамед ни зарежда с чай и ни доставя до отправната точка към вътрешността и. За него аз, Христо и Георги сме под общо наименование “Джордж” и така нарича всеки от нас поотделно и цялата група. И аз съм Джордж, но не ме и броят много за човек, тук момичетата не са на почит. Придвижваме се с джипове и рязко попадаме на Марс. Пясък, прахоляк, тук-там някое растение и веднъж на няколко километра по някое дърво, това е Вади Рум. И огромни величествени скали отвсякъде. Водят ни на най-разнообразни каньони с древни писания, пясъчни дюни, където можеш да се потъркаляш или пуснеш с борд, високи скали, от които се разкрива панорамна гледка към пустошта. Казаха ни, че тук е сниман “Марсианецът”, не бих си представила по-подходящо място. За обяд водачите ни бедуини ни организират пустинен пикник и се събират край огъня да ни попеят. Всички се чудим и маем на тези хора и щракаме клипове с телефоните. ВИДЕО

Камила

По пътя се намираме с още една група българи, които ни стават верни спътници или по-скоро сътрапезници до края пътуването. Едното момче вече се е пременило с техните традиционни бели дрехи и червени кърпи на главата и печели сърцата и благоразположението им. Любимата ми история за него е как месните го спират по пътя, за да му вържат правилно кърпата на главата, учтиви хора.

3та от запаса

Надвечер се качваме на камили и посрещаме залеза от високо. Много глупави и смрадливи животинки, но силно препоръчвам разходка с тях. Дрехите, с които сте били на камилата, спокойно ги отпишете до края на пътуването, поради безвредна радиоактивност. Съвет при яздене на камили: трябва да се държиш здраво на слизане, защото, например, нашите не бяха с особено добро окачване и без проблем можеше да се изтъркаляме от тях.

Аладин

За самия залез прилагаме базисни умения по скално катерене и се качваме на една панорамна скала, където като чайки са накацали още двадесетина туристи. Един от най-силните ми спомени от пътуването е как след като приключихме разходката, камиларят ни изпрати, отиде до камилите и започна да се моли, обграден от пустинята и последните лъчи на залязващото слънце..

пак те

Вечерта ни посрещат в бедуинския лагер, в който ще нощуваме. Досега съм спала в много палатки, но не и в такава, не и в пустиня. Палатката е изградена от метално скеле и килими вместо стени. Тук температурите падат рязко и от къси гащи и тениска, рязко се навличаме със зимните якета. Много ни изненадаха за вечеря – разровиха огъня и изкараха от пясъка към метър и нещо висок съд, пълен с пилешки мръвки и зеленчуци, приготвени на бавен огън, можете да си представите колко вкусно беше. Вечерта всички бяхме в най-голямата палатка, с огнище по средата. Бедуините пяха, танцуваха, свириха на техните типични арабски китари. Нагостиха ни с чай и наргиле, а ние си сипахме тайничко по едно уиски в чая по стар български обичай. Дълго размишлявах за бедуините, колко простичко си живеят, там, в пустинята, никога ненапускали родния край. Нямаха кой знае какви богатства освен камилите, козите и по някой джип, но изглеждаха доста щастливи и безгрижни. Обясниха ни, че ако се върнем в Йордания, предлагат неколкодневни преходи из пустинята от лагер на лагер, сигурно ще е много вълнуващо. Вечерта гледахме звезди, трудно човек може да види по-чисто и ясно небе, отколкото в пустинята, където няма никаква излишна светлина.

Вечер при бедуините

Петра

На следващия ден се отправихме към Петра и прекарахме цялото време в този прелестен град, препоръчвам за бъдещите посетители да си отделят два дена там, има много какво да се види. Ще пиша отделно за деня там, защото сам по себе си беше едно цяло отделно приключение.

Съкровищницата

Джераш

Появихме се там случайно и непланувано. Просто всички срещнати по пътя хора разказваха колко специално и интересно е това място. Представлява древният римски град Гераса, основан през 4ти век пр. н. е. от войниците на Александър Македонски. За мен най-впечатляващ беше храмът на Артемида, покровителка на града. Имахме възможност да са разходим по над километър дълга каменна улица със запазени римски колони от двете страни. Видяхме също най-запазения и най-малък колизеум в Източната римска империя и красивите амфитеатри, събиращи над 3 000 човека. Градът е прелестен и величествен, въпреки че от него днес са останали само сенки от някогашното му величие. Преди е бил покрит целият в мрамор, мозайки и коприна. Горните камъни над колоните са били от специални музикални материали, които при концерт са звънтели и служели като огромен своеобразен бас. Помечтах си да имам възможността да го видя реконструиран в целия му блясък.

2000 години разлика в една снимка

Влизаш в Гераса и се пренасяш над 2000 години назад във времето, възхищаваш се на архитектурата и мащабите на древните храмове и конструкции, а навсякъде около древния град се простира съвременният Джераш, шумен, оживен, с пеещите минарета по залез.

ние

Най-силният ми спомен от този величествен град е как една тайфа момченца между 5 и 10 годишни играят на народна топка в единия амфитеатър. Явно детските игри са същите навсякъде. Такъв сблъсък на настоящето, представено от шумния град наоколо, бъдещето – тичащите по каменните плочи деца, и древното – тяхната 2000-годишна площадка за игра.. Какво магическо място. ВИДЕО

Централната улица с колоните

Насладихме се на Джераш и се отправихме към столицата Аман. Оживен, голям, шумен и мръсен град, пълен с хора и сергии. Колоритно място за разходка и пазар. Като отида в Банкок очаквам да бъде същото като излъчване и ритъм. Купихме си сирийски цигари на далавера – спазарихме ги за динар, и много баклави и лакомства, които да занесем вкъщи. С нашите български приятели намерихме едно невероятно ресторантче в центъра на града, разкошна атмосфера, обслужване и наргиле. И единодушно най-вкусният хумус, който някога сме яли! Казва се Zajal. Горещо го препоръчвам.

Големият амфитеатър

Видяхме набързо Цитаделата и Амфитеатъра, най-големият, който съм посещавала, в пъти по-голям от тези в Пловдив и Джераш, и поехме наобратно към Акаба.

Нощен Аман

Червено море

Последният ден беше посветен на плаж и море. Хванахме тен напук на 15-те сантиметра сняг, които ни чакаха след няколко часа в София. Ако ще се гмуркате, съветвам да посетите южния плаж, на около 14км от Акаба, където дамите могат спокойно да се съблекат по бански, а в морето има невероятен коралов риф и екзотични корали, водорасли и пъстроцветни рибки. Вземете си очила и шнорхел под наем и не забравяйте да сте с обувки за гмуркане, за да не се сдобиете с бодли от морски таралежи в краката, като нас, неопитните гмуркачи.

Южният плаж на Акаба

От тук имам два много запомнящи се момента:

Първият: Мохамед ни поведе навътре в морето към някакво място. Плувахме около 100 метра и на мястото на коралите се откри дълбока морска бездна. В следващия момент ме побиха тръпки, защото установих, че се намирам над огромен потънал самолет. Гмуркането около този гигантски скелет беше величествено, но и страшничко преживяване.

Вторият сладко-горчив спомен е от спасителната акция на Мохамед, когато се набодохме на морските таралежи. Бях силно впечатлена как той хвана една пръчка и хубаво ни натупа по табаните и след това като истински хирург си поиска един “пешкир” подсуши местата и ни опърли хубаво с цигарата си. Искам да благодаря на др. Мохамед за бързата и навременна реакция.

Мохамед

Трябва да отделя абзац на тази колоритна личност. Трудно някой може да срещне по-усмихнат и духовит човек. През тези 4 дни бяхме полу-осиновени от него, въпреки че е момче на нашата възраст, но с 3 деца зад гърба си и богат житейски и шофьорски опит. Благодарение на него посетихме пекарна за арабски хляб, за фалафели, пихме много чайове, кафета и ядохме невероятни сладки и солени изкушения, на които така и не научих имената, но снимките и спомените разказват. Постоянно отбиваше колата напред-назад и никога не можеш да предположиш с какво ще ни изненада. Покрай него обогатих речниковия си запас с арабските “шмал”, “емин” и “дугхри” (наляво, надясно и наред), а ние в замяна го запознахме с тайнството на Гугъл навигатора. Предполагам, че той и семейството му живеят бедно и скромно, но винаги беше безкрайно гостоприемен с нас и няма да забравя картината как надува маанетата, пуска чистачките, хвърля волана и започва да ни пее, маха с ръце и играе в движение (и колата отива в насрещното, но на никого не му пука). Последната вечер преди излитане ни организира прощален чай в пустинята. Там се запознахме с баща му, който ни беше напалил огън и сварил чая. Около нас кротко си пасяха стадо камилки..

Той продължава да бъде моята най-силна асоциация за истинската и неподправена Йордания, със своите колорит, присъствие и песни.

Мохамед с таксито

Разбира се, този разказ е много на две, на три. Трудно е да се опишат в няколко страници тези 5 дена, защото бяха изпълнени с толкова много пъстрота, емоции и ситуации. За мен Йордания остава една много специална страна и ми носи много силни спомени за пътуване и приключения. Пожелавам на всеки да посети това място и да открие Йордания за себе си.

П.П. Пътуването беше прекрасно, но нямаше да е толкова специално без Христо и Георги, моите верни спътници. Искам да благодаря на Ванка, Катето, Вили, Любо, Ели, Рали, Младен и Дидо за прекрасната компания през тези няколко дена и огромното количество смях и веселие. Случайните ни срещи и запознанство прераснаха в скъпи спомени и се надявам, че ще доведат до нови приключения заедно!

Българската група