Магичната Швейцария

От години си мечтая за Швейцарските Алпи и да видя с очите си тази не толкова популярна и достъпна за нас страна. Пътуването до там беше и добър повод да посетя скъпа приятелка.

Отиването до Швейцария се оказа лесно – 60 лв. билети от Уиз.  Ако не сте претенциозни и не държите на луксозни хотели, ресторанти и мръвки, смятам, че 3-4 дена в Швейцария са напълно достъпни за всеки и със сигурност много си заслужават. Природата, до която имахме възможност да се докоснем през краткия си престой там, беше завладяваща и магична.

Китни заведения по улиците

Нашето пътешествие започна в Базел. Разходихме се по централната част на града. Беше събота и пред кметството имаше пазар с местни млечни и месни продукти. Там храната е истинска, виждаш усмихнатите фермери, които са докарали стоката си, черпят наред и изглеждат сякаш правят нещото, което най-много обичат на света. Рязък контраст с отрудените и притиснати от закони и конкуренция български производители..

Швейцарски пазар и кметството отзад

Самият град е красив, китен и приличащ на всяко малко и спретнато западноевропейско градче. Любимото ми място там беше една алея покрай реката. Зад нея всяка една къщичка беше прекрасна и заслужаваща да бъде снимана. Хората, които разхождаха кучетата си по нея, бяха щастливи. В целия град, в цялата страна направо, цари невероятно спокойствие. Никой за никъде не бърза, хората са спокойни и вглъбени в себе си.

Крайречната алея на Базел

Цюрих

Другата отправна точка в нашето пътуване беше Цюрих. Той е значително по-голям и бизнес ориентиран от Базел, но въпреки това навсякъде цари ред и спокойствие. Дори твърде много. Знаете ли, че в Швейцария не можеш нито да паркираш, където си поискаш (в целия град има специално оградени за целта места на цена от 15 франка на ден), нито на переш или да се къпеш в часовете, в които ти искаш. Всеки един детайл от ежедневието е законово установен. Всичко е много хубаво в Швейцария, но реалността е, че ако имаш средностатистически балкански свободолюбив манталитет, там бързо ще се почувстваш страшно ограничен.

Една от многото ароматни пекарни

Стандартът на живот, къщичките, градският транспорт – всичко е еталон за подреденост и организираност.

В Цюрих опитахме традиционното ястие за Швейцария – раклет. Представлява варени картофи или парченца хляб със заливка от смес от традиционните швейцарски сирена. Мирише на маратонки след тренировка по баскетбол, но е страшно вкусно! Цюрих ни посрещна дъждовен, но въпреки това се насладихме на красивата архитектура и няколкото местенца с красиви гледки към целия град, където Плами ни заведе. Заредихме се с обилно количество сирена и шоколади, които да занесем в България. Не е лъжа, че там ядох най-вкусния шоколад, който някога съм опитвала – млечен с цели карамелизирани бадеми на Ледерах. При пазаруването ни удари малко културният шок как килото най-обикновено свинско месо е 60 лв, може да приемем, че вегетарианствахме няколко дни.

На гости на Google

В Цюрих се намира един от най-големите офиси на Гугъл в света с над 4000 служители. За щастие, един от тях се оказа един мой приятел от Швеция, с когото се запознах, докато живеех в Белгия. Той ни покани да ни разходи из офиса. Тази компания се смята за рай за хората в IT сектора и за всички ни беше много любопитно да я погледнем отвътре.

Единствената снимка, която ни позволиха да направим в Google

Със сигурност е впечатляващо – имат осигурен стол, където ни поканиха да хапнем с шведска маса и предоставени закуска, обед и вечеря ежедневно за всички служители. От горните етажи към стола можеше да се слезе по завита стълба, но така и не видях някой да се мята по нея. Нагоре по етажите имаше каквото му хрумне на човек – стая с плейстейшъни, към която водеше пожарникарски пилон от горните два етажа, библиотека с масивни дървени старинни столове, маси и полици, все едно излязла от Хари Потър. Имаше и стая, която представлява джунгла, място, където перат и гладят дрехите ти, стая с билярдни маси и пиано, барабани и китари, където вечер хората явно се събират и си правят веселие. Навсякъде по етажите имаше малки китни местенца за почивка с причудливи форми – жълтата подводница на Бийтълс, кабинка от филт, летяща чиния. Самите бюра, където хората работят, бяха възможно най-обикновени маси с по 3 монитора, нищо специално.

Най-хубавото за мен в Гугъл е възможността да работиш от всеки техен офис в света – например е напълно приемливо да отидеш за 2 седмици в Лондон, после за 2 в Стокхолм и после за 2 в Сингапур, както моят приятел е правил. За жалост, снимането не беше позволено, но всичко, което видяхме, беше доста впечатляващо. Предполагам, че това е и целта. Въпреки това не видях твърде много айляци, които да се забавляват на предоставените глезотии. Навсякъде работата си е работа.

Из Алпите

Най-любимият ми ден от нашето пътуване беше този, в който взехме колата и се отправихме на пътешествие из Алпийските долини и малките китни селца и градчета. В Алпите е зелено, много и наситено зелено. Такова зелено бях виждала преди в Шотландия, но за разлика от там над долината тук се издига безбрежна планина, чиито върхове се крият в облаците.

Планински разкош

Гледките спират дъха. Снимките далеч не пресъздават тази специална атмосфера – зелените долини, извисяващите се над тях планини, огромните водопади от топящите се снегове, като огромен мост между двете, навсякъде малки китни къщички и хижички и неизменните швейцарски крави, които кротко преживят. Мармоти не видяхме, само красота и спокойствие. И естествено подредената швейцарщина – минахме по невероятно красиви панорами, но разбира се, не е позволено просто да отбиеш колата и да спреш където си сърцето пожелае, за да им се насладиш. Въпреки това, този ден направихме много живописни спирки.

На някое от многото езерца

Люцерн – малко и спретнато средновековно градче. Там успяхме да минем по един покрит старинен мост, който отразяваше цялата история на мястото. Имаше и езеро, от което се показваше живописен алпийски пейзаж. Чудя се дали това е родината на люцерната?

Началото на закрития мост в Люцерн

Навсякъде по пътя има езерца и подходящи местенца за почивка. Ние обядвахме в едно такова и успяхме да надникнем как швейцарските семейства прекарват почивните си дни – на поляната, покрай завладяващата гледка и деца и кучета търчат наоколо. Пълна идилия!

Мъничък, но истински парен локомотив, гледахме с интерес как му хвърлят въглищата

Интерлакен – село в сърцето на Алпите, от което тръгват лифтове нагоре към разредения въздух. От там е и връзката за изкачване на Юнгфрау. От високото се спускаха и много парашутисти и парапланеристи. Мястото е страшно красиво, но и доста туристическо.

Лаутербрюнен – любимото ми място в Швейцария досега! Освен невероятната красива долина в близост започва лифта за Schilthorn, където има панорамна хижа с гледка към високите алпийски върхове на 360 градуса и от където тръгват приказни трекове из високите планини. Един ден ще се върна, за да се разходя там горе.

Каква ли прекрасна гледка се разкрива пред тези хора?

За жалост времето позволи да се насладим само на долината долу, но и това не беше малко. Снеговете горе тъкмо се топят, което ни позволи да видим невероятни водопади. Ако сте били на Райското пръскало, имате представа за каква величественост и красота става дума. Е, тук видяхме водопад (Мюренбахфол), който беше 417 метра висок, тоест между 3 и 4 райски пръскала едно върху друго. Тук беше и единственият момент, в който нарушихме швейцарски закон – прескочихме лентите и се изкачихме до подножието на водопада.

Гари в подножието на водопада по залез

Със сигурност можеше да си навлечем белята, но притегателната сила и магията на водопада беше по-силна. Никога не съм се чувствала толкова малка, като водна капка, на фона на летящата надолу вода.

Един от десетките водопади

Констанц

Констанц – един ден прекарахме и в приказния Констанц, намиращ се на границата между Германия и Швейцария.

Най-хубавите къщички са покрай крайезерната алея

Не е трудно да се влюбиш в този град и да си представиш живота там.

По центъра на Констанц

Намира се на брега на Bodensee, където правихме цаца, бира и картофи в швейцарско-немски стил. Тук отново любимото ми място беше една алея край езерото, където ходихме да топим крака.

С Плами на брега на Бодензее

В това пътуване може да се каже, че не сме обикаляли по музеи и туристически забележителности. Беше просто почивка и разходка, но въпреки това всеки един час беше вълшебен. Благодаря на Плами и Гари за прекрасните спомени и места, които ни показаха!

Останалите франкове са грижливо прибрани с надеждата, че скоро пак ще отида там. Швейцария е малка, но 3 дена далеч не стигат. Може би са достатъчни за разходка из градовете. Вече мечтите ми са далеч по-целенасочени към високите Алпи покрай Шилтхорн или Цермат, който се намира в подножието на Матерхорн.

Топим крачета в Бодензее