Бюджетно до Бари и разходка по малките улички на Южна Италия – Част 2

Добри дошли във втората част от разходката из Южна Италия. В следващите редове ще разкажа за няколко много красиви средновековни градчета и за две природни забележителности, които си струва да посетите. За финал ще споделя и малко организационни съвети относно паркирането, нощувките, хапването и други полезни нещица.

Остуни 

Известен като Белият град. Много красиво място за разходка. Прилича ми на италианския вариант на Несебър, с много впечатляващ стар град, целият сияещ в бяло, тъй като стените са варосани. Самият път до него, като ние идвахме от Лече, е много живописен – красиви полета с пасящи животни, маслинови гори и зеленина. Остуни е място, където можете да се потопите в италианската култура – отвсякъде ви залива музика, мънички китни заведения, цветя, невероятна пица и паста на корем. Зад всеки ъгъл се крие някаква приятна изненада. Старият град ще ви отнеме може би около 3-4 часа, за да можете да се насладите на красивите малки улички.

по малките улички на Остуни

Отранто

Малко и китно градче, разположено южно от Лече, с много красива крепост, в която е разположен старият град. Препоръчвам мястото и за плаж, ако времето го позволява, защото плажната ивица северно от града е много широка, с хубав пясък и чиста вода. 

Крепостните стени са доста впечатляващи и ако хванете правилната алея, можете да се разходите по тях и да се насладите на красивите панорами наоколо. Можете да посетите и арагонска крепост от 15ти век – Aragonese Castle of Otranto, където се развива действието в първия готически роман „Замъкът на Отранто“ от далечната 1746та година.

Cava di Bauxite се намира съвсем близо до Отранто и представлява езеро, образувано от бивша мина за добив на боксит и заради червените си брегове и красивата зеленина наоколо си струва една бърза отбивка от пътя.

Полиняно а Маре

Намира се по крайбрежието между Бари и Лече. Мъничко и живописно градче на Юг от Бари. Много подходящо е за спирка по пътя и приятни 2 часа. Там си струва да посетите плажа, стария град и едно местенце за хапване на пресни морски изкушения, където ние хапнахме сандвичи с октоподи и беше невероятно вкусно – La Pescaria.

Заведението с вкусните сандвичи с октоподи и морски дарове

Лече и околностите

Лече беше базата за обиколки по южните точки. Самият град е средно голям, около 100 000 жители и предлага неограничен брой от прекрасни места за разходка, хапване и пийване в стария град. Няколко от основните забележителности, които си заслужават да се видят са красивата църква Basilica di Santa Croce и античният театър Anfiteatro. Градският парк също изглеждаше много приятен, но не го посетихме, тъй като бяхме в града само вечерта и беше заключен. Старият град е красив и пълен с живот, има много прияти и уютни ресторантчета и барове. За да се ориентирате за цените, основните в ресторант са около 10-16 евро, бутилките вино 14-18 евро, а коктейлите по баровете между 5 и 8 евра.

Вечер в старинния град

Южно от Лече, в близост посетихме две доста красиви природни забележителности – Grotta della Poesia и Grotte torre dell orso. 

Пещерата на поезията

Те са на около 10 минути пеша една от други, а целият район представлява високи отвесни скали, като в единия край има останки от старинна крепост. Заслужава си 2 часа разходка в района, а ако времето е подходящо, можете да скочите в доста красивата Пещера на поезията. Малко по-надолу се намира Grotte torre dell orso, където можете да се разходите по издълбани в скалите тунели, водещи до издълбани в отвесните скали тераси.

Мартина Франка

Градът има официално само около 50 000 жители. Ние попаднахме там в събота вечер и бях изумена колко много млади хора и какъв живот кипи навсякъде. Там спахме в стария град в няколкостотин годишна къща, което беше запомнящо се преживяване за мен. Самият стар град е доста красив. Оказа се, че в събота вечер в Италия без резервация е почти невъзможно да си намериш местенце, затова ако ще пътувате през уикенда, можете да имате предвид важността на доброто планиране. При нас се случи, че след като обиколихме 7-8 заведения и всички се пръскаха по шевовете и имаше по 10 човека опашка отпред, се наложи да си направим домашно парти в старинната къща с така прекрасните пармезани, бурати и прошуто-та. За щастие всичко от магазина там е невероятно вкусно, да не споменавам и италианските вина, от които моят личен фаворит беше това. 

Старият град на Мартина Франка

Бари

Честно казано от Бари почти нищо не видяхме, тъй като прекарахме само последната вечер там. След посетените малки и спокойни градчето от предишните дни имах по-скоро усещането за голям шумен град. Сигурна съм, че и там ще има доста какво да се виде, но моята препоръка е, ако имате възможност, посетете другите местенца, за да се посетите в истинската магия на Южна Италия.

Бързи съвети

Ако решите да планувате пътуване към Бари, споделям няколко бързи съвети и впечатления:

• Паркиране – на магистралите тол такси така и не се наложи да плащаме, но в самите градове почти навсякъде в по-централните части е зона. Има машини, от където си плащате и не е скъпо – между 50 цента и 2 евро на час, в най-туристическите места, но има и дневни такси, така че паркирането е приемливо. Трябва да паркирате на очертани места само, като сините места са платени, жълтите са за местни и ако сте с италиански номер, от нашия опит, не е проблем да спирате. Белите места за безплатни, но такива се срещат малко по-често от мечки в Балкана.
• Внимавайте с шофирането – в Италия е някаква абсолютно пълна лудница с колите. Дори в малки 50-хилядни градчета е пълно с автомобили и във всяка секунда трябва да сте много нащрек, защото мигачи не се ползват и италианците си имат свой начин на каране, което включва да те отнесат, докато си си в лентата и си с предимство. За щастие, не карах аз, но като цяло си има известна доза оцеляване. Не е безкрайно драматично, като в Банкок или Истанбул например, но бъдете предпазливи и си отваряйте хубаво очите, като шофирате.
• Носете си шише за вода, навсякъде водата се пие и е пълна с улични чешми.
• Ако ви липсва слънцето, там е мястото! Когато в България вече е захладняло и зимно, там все още е топло и приятно. Вечер си става доста студено, но през деня ни напомня носталгично за топъл септемврийски ден.
• Обедни почивки на заведения и магазини – няколко пъти си патихме от нашата българска презумпция, че всичко навсякъде постоянно работи. В Италия по обяд, в общия случай между 2 и 4 не работи почти нищо и си е цяло постижение да намерите къде да хапнете тогава.
• Задължително опитайте Джелато – техният сладолед. Каквото, където и както опитах, беше супер!
• Настаняване – нощувките на прилични места с добра локация варират около 25 евро, поне сега извън сезона.
• Италианците не говорят английски много, но като цяло са доста усмихнати и услужливи и с малко повече махане на ръце се разбирате прекрасно.

Надявам се информацията да ви е била интересна и полезна. Искам специално да благодаря на Елена, Пламина, Гари, Белгин и Ицо за това, че са такива приключенци, веселяци, организатори и прекрасни другари! С повечето от тях това не е първата страна, която откриваме заедно и смело мога да кажа, че въпреки невероятната красота, хората са тези, които правят едно приключение така специално.

Компанията в артистична композиция

Eто карта на местността, където ще намерите всички градчета, за които ви разказах, включително и Алберобело и Матера, за които можете да прочетете тук.