Бюджетно до Бари и разходка по малките улички на Южна Италия – Част 1

Винаги съм си мечтала за разходка из прекрасната Южна Италия из красивите средновековни градчета и тесните калдъръмени улички, където човек може изцяло да се потопи и да усети магията на италианската култура и кухня.

Пътуването си беше амбициозно, тъй като целта беше да съберем старозагорската компания от гимназията, сега безжалостно пръсната в  4 различни държави. И то по време на пандемия и с постоянно изскачащи медийни буреносни облаци и черни статистики. Планът не се получи на максимум, но доста подобаващо, събирайки 6 човека от Берлин, Цюрих, Франкфурт и София. Следващият път, в който ще се съберем отново в пълен състав, сигурно ще е за някаква сватба, имайки предвид, че предишното ни събиране в пълен състав беше преди 3 години на моята, а по-предишното – през 2012-та, когато завършихме гимназията и всеки пое по своя път.

“Sassi di Matera” в цялата му прелест

Но да се върнем на Италия. Оказа се, че тя е една от най-благоприятните дестинации да приюти нашата амбициозна идея и весела компания, предлагайки евтини, даже много евтини полети от почти цяла Европа почти ежедневно с нискотарифните ни приятели от Уиз и Раян еър.

Жадни за приключения, наехме кола и се впуснахме в преследване на прекрасните старинни градове на Пулия (регионът, в който бяхме, известен като “Токчето на ботуша”). От Бари почти нищо не видяхме, но и честно казано смятам, че околността предлага много повече и напълно си заслужава човек да излезе от големия град.

Планът беше 4 нощувки – 2 на юг в Лече, 1 в Мартина Франка заради местоположението си по средата и последната в Бари. Междувременно посетихме няколко природни забележителности, 4-5 старинни градчета, от които 2 прекрасни места, изцяло защитени от Юнеско и заслужаващи вашето внимание и въздишки. В следващите редове ще разкажа накратко за тези места и ще споделя малко впечатления и препоръки.

Матера

Матера остана моето любимо място от екскурзията. “Sassi di Matera”, старият град, е много впечатляващ! Датира от преди над 9 хиляди години и е признат за едно от най-старите постоянно обитавани селища в света. Наскоро стана популярен с новия филм за Бонд, в който има кадри от там. Попадаш в друго време и измерение, а мащабите са значителни. Отделихме почти цял ден на Матера и времето не беше достатъчно, бих препоръчала да го разглеждате с нощувка там, за да имате възможност спокойно да се помотаете по малките улички. Цялото място ми напомня на Минас Тирит от Властелинът – старинна крепост с дебели стени, няколко пръстена и значителна денивелация между нивата.

Архитектурата е много пленителна за мен и ме пренася в друга реалност. За жалост, но и оправдано, мястото е много туристическо. Смятам, че в активния сезон ще е твърде пренаселено, затова сега (октомври-ноември) е идеалното време за посещение. Температурите са между 12 и 21 градуса и е много слънчево и приятно, докато у вас вече си е по-хладничко.

Разходка по крепостната стена

Срещу града, през живописен каньон и малка рекичка, се намира Parco della Murgia Materana – хълм с издълбани църкви и светилища, до които водят тесни криволичещи пътечки. Там има останки от още няколко епохи по-назад и ако обичате разходките, можете от крепостта на Матера да направите около час, час и половина преход до върха на хълма и да гледате вечерна Матера. Денивелацията е значителна, но можете да стигнете до там и с коли.

Алберобело

Бях видяла снимки от това място преди години и си бях пожелала един ден да го посетя. Не знаех нито името му, нито къде се намира, докато не ми попадна случайно преди няколко месеца. Градчето също е защитено от Юнеско и е доста доста туристическо, но визитата там със сигурност си заслужава. Характеризира се с островърхите си къщички, наречени “трули” с редени каменни плочи за покрив. Донякъде ми предизвиква препратки към Санторини, но като цяло е възможно, тъй като Пулия исторически е силно повлияна от Гърция и дори има доста местни, които говорят гръцки език в района.

Вечерно Алберобело

Ние си бяхме запазили нощувка в Мартина Франка, която е наблизо и е по-бюджетният вариант, но след като посетих Алберобело, бих ви препоръчала да си намерите такава малка къщичка. Самото място се оказа по-голямо, отколкото очаквах. Въпреки че отидохме далеч след туристическия сезон, имаше страшно много хора и беше препълнено, затова горещо ви препоръчвам да не ходите там в туристическия сезон, сигурно ще е повече мъка, отколкото удоволоствие. Дори в момента за мен е на границата. Мястото е много красиво и вечер, когато цялото градче засиява в жълто и зелено.

И двете места нямат входни такси и са свободни за посещение. За мен останаха малки чудеса и създадоха топли спомени. Славата им не е преувеличена и пожелавам на всеки да отиде и да им се порадва в комбинация с местната кухня и вино.

Ако искате да прочетете още за малките градчета на Пулия и да съберете още идеи за посещение, можете да разгледате и втората част на разказа ми за Южна Италия.