Амалфи, Италия

Първото ми излизане в Западна Европа и второто в чужбина като цяло, след 4 дена до Истанбул в гимназията. Разходка набързо из Рим и после седмица в прекрасната Южна Италия.

Бях толкова впечатлена от всичко, че снимки почти няма, нямаше време да правя.

Но в спомените ми остава едно от най-красивите места, на които съм била и определено ще се върна отново в Амалфи и село Аджерола.

Качвам няколко снимки от прекрасното селце, в което бяхме. От там най-яркият ми спомен са едни скали, от коите се разкриваше най-невероятната гледка към селцето, разположено на серпентина в планината, отдолу курортите и океанът, сливащ се напълно с небето.

Гледката от скалите

За пръв път видях такова нещо, да не знаеш до къде свършва водата и къде започва небето. И криволичещите пътища, с автобусите, бибипкащи на всеки завой, защото е невъзможно да видиш има ли кола отсреща или не.. От селото можеше спокойно да си купиш банани, а пармезанът идваше в кофи. Бях там по проект и местните много се постараха да ни покажат красотата на мястото, която и без това беше очевидна. Ходихме във фабрики за лимончело, стъкло и моцарела. Решиха да ни научат и да садим домати, но бяха много изненадани от отработените движения на българи, румънци и молдовци.

Залез от същите скали до изоставеното училище

Бяхме настанени в изоставено училище, на походни легла, най-близката топла вода беше на около половин километър по пътя надолу, но това остава една от най-специалните ми седмици. Гледката, която се разкрива от училището и купоните по скалите по цяла нощ ще ми останат спомен завинаги.

Разходихме се и из Неапол, но за мен малкото китно селце на върха на планината остава в сърцето ми.

Красивия плаж на Амалфи. Водата е ужасно солена

До ден днешен това място е най-близко до моето значение на думичката “рай”.