Как да организираме пътуване до Тайланд – практически съвети

Публикувано от Rosica Boykova на

Из далечната Азия – какво е хубаво да знаем преди да отидем в Тайланд

За мен двете седмици в Тайланд бяха първото ми далечно пътешествие. Изискваше не малко организация и излизане от зоната на комфорта. Затова искам да обобщя малко впечатления, хитринки и полезна информация, която би ви спестила търсене и пари. Следващите редове са свързани с полезни съвети относно храната, водата, настаняването, цените, транспорта, сим картите и интернета и все неща, които са част от организирането на подобно пътуване.

Ако искате да научите повече за нашите приключения, извън организационната част, можете да прочетете тук:

Да се върнем към планирането.

 Какво е важно да знаем:

  • Не е нужно да си носите козметики, в магазините там има всичко в туристически разфасовки и е по-евтино от България.
  • На всеки ъгъл има 7-eleven хранителни магазини, които работят денонощно и предлагат всичко нужно. Препоръчвам от там сладоледа на Орео и Red Bull-четата, чиято родина се оказа Тайланд. 
  • От там можете и да си купите репелент. Ако държите да си носите от България, се погрижете да е за тропически комари, че явно обикновените не вършат работа.
  • Никой няма да ви спре на пешеходна пътека, бъдете смели и разумни
  • Водата от чешмата не се пие
  • Хората са мили и услужливи, но не връзват много английски
  • Тоалетната им хартия е ужасна и еднослойна, следващия път бих си помъкнала една ролка от вкъщи.
  • Съветът ми е да не се тръгва с много багаж и да си оставите място за покупки от там, тъй като има доста красиви и изгодни неща.
  • Дрехите съхнат ужасно бавно там заради влагата

Документи

Виза

 За да се озовете по-далеч от летището в Тайланд, трябва да се снабдите с виза в международния паспорт от консулството, която струва 35 евро и се придобива доста лесно. Тук има информация как точно.

Шофьорска книжка

Нашите шофьорски книжни не се признават там и е нужно специално разрешително, което е подобно на визата откъм изкарване, тук има детайли за него.

Навсякъде по улиците ти предлагат наем на мотор, на цени около 150-250 бата на ден, за сравнение 100 бата са 6 лв. Движението е обратно, тъй като са бивша английска колония. По принцип нямаш право да караш тези моторчета без категория А и решихме да не си създаваме проблеми, въпреки че туристите масово се возят на тях.

Движението е доста натоварено, като цяло в целия Тайланд, но най-вече в Банкок, където е пълна лудница, отвсякъде прехвърчат автомобили, мотопеди и тук-тук-чета. За мен беше изключително изморителна постоянната нужда да си нащрек на 100%, защото по всяко време, от всяка малка уличка или пресечка, към теб неминуемо вече лети някой засилен мотор и в добавка с обратното движение и пълния бойкот на пешеходните пътеки, оцеляването си изисква вашето внимание.

Като споменах пешеходните пътеки – оказа се, че правителството им се е опитало да ги наложи, но доста неуспешно, в общи линии ги игнорирайте, няма да ви помогнат. Хванахме му цаката, в даден подходящ момент правиш leap of faith и се юрваш към отсрещния бряг, с надеждата все пак да ти спрат.

Транспорт

До Тайланд – добрите цени на билети до там са под 450 евро на човек двупосочно. Ние летяхме с турските авиолинии за по 430 евро и съм много доволна.

Придвижване в града

 Има няколко варианта за придвижване в градовете. Подреждам ги по цена, низходящо:

  •   Такситата и тук-тукчетата взимат скъпо и могат да се спазарят. Не ги ползвахме, защото взимат 2-3 пъти повече от Grab и около 5-6 пъти повече от градския.
  •   Може да се използва и Grab, което е приложение, подобно на Uber.
  •   Градски автобуси и метро – напълно прилични са.
  •   Повече детайли за транспорта в отделните градове, можете да намерите тук – Банкок, Чианг Май.

Полезно е да кажа, че въпреки мръсната жега, която обикновено е навън, по летищата, обществените сгради и в градския транспорт климатиците работят на полярни температури и е желателно винаги да имаш горнище под ръка, за да не станеш на ледена висулка при 40 градуса навън.

Междуградски транспорт:

По въздух – между големите градове има евтини полети. Ние летяхме от Банкок до Чианг Май и до Сурат Тани. Изпълняват се от 4-5 нискотарифни компании. Всяка има собствени особености, особено относно таксуването на чекиран багаж, от какъвто ние имахме нужда. Спряхме се на AirAsia, като оптимален вариант на цена и качество, нещо подобно на Уизеър е.

Микробусчета – има частни автобусни превози с микробусчета, можете да ги разгледате в https://12go.asia/en. Пробвахме ги. Имат си гишета на летищата и като цяло е доста удобно с тях. Хубаво е да се купят билети предварително, защото свършват.

Градски автобуси – използвахме и градския транспорт между Као Сок и Као Лак. Представете си старите Чавдари, но с климатици. Иначе се пътува комфортно и е два пъти по-евтино от микробусчетата. Ако не бързате за някъде, е доста препоръчително. Позволяват ти да си вземеш багажа и горе в автобуса, ако имаш притеснения, но като цяло Тайланд ми се струва доста безопасна дестинация. Тук уловката е, че автобусите нямат точен график, тръгват на всеки час примерно и не спират на много места, схемата е да го издебнеш на пътя и да му махнеш.

Климат

 Имат два сезона, сух и дъждовен, като сухият сезон е между ноември и април. Ако искате да ходите по източното крайбрежие, е хубаво да се отиде малко по-късно, защото ноември е още доста дъждовен. Ние уцелихме хубаво време, малко хладно по техните стандарти, между 23-36 градуса температури и почти никакъв дъжд. Валя ни 2 дена по 2 часа, но количеството дъжд, което се изсипа за това време, може да се равни на една средностатистическа пролет в България.

Вода 

Водата от чешмата в Тайланд не се пие. В магазина литър и половина струва около 14 бата. Но има и доста добра схема – по улиците на градовете име Water refill station, които можете да намерите в Гугъл мапса, където литър, литър и половина минерална вода струва 1 бат, като вие си носите шишето.

Облекло

 Бях прочела, че е хубаво да се носят бързосъхнещи материи и лично се убедих защо. Тъй като там въздухът е доста влажен, една памучна дреха може да си се суши по 3 дена без напрежение. Затова е желателно да си носите повече спортни полиестерови дрешки, ако не искате да разчитате на обществените перални, които за около 50-60 бата на килограм дрехи, ще ви свършат работа.

Дрехи – мъжете да облаготелствани и могат да се развяват, както сметнат за добре. При жените има строг режим за посещаване в храмовете – никакви видни колене и рамене. Моята схема е в раницата винаги да си нося по един шал и една тениска и си ги навличам при нужда.

Алъш-вериш

 Храната не се пазари. За стоките и екскурзиите е силно препоръчително освен ако не ви се хвърлят пари на вятъра. Като цяло стават малко тъжни, като започнеш да се пазариш, но се съгласяват. Като купувахме подаръци и по екскурзии установихме, че са склонни да паднат с между 30-50%. Например нещо, което струва 150 бата, може да се смъкне максимум до към 80. Запомнете това, защото половината неща струват по 150 бата – тениски, бижута и шапки. Но това са дребни далавери, като се има предвид, че 150 бата са около 9лв.

Екскурзии

Играта идва при екскурзиите. Там за посещение на островите Симилан и Сурин, както и за националния парк Као Сок могат да се намерят оферти между 2200-3700 бата. Установих, че не са много склонни да свалят цената освен ако не им изкараш неуспорими доказателства, че няма да се дадеш за над определена цена. Просто има много туристи и за много западноевропейци дори и първоначалната висока цена им се струва нищожна.

Градовете са заляти с предлагащи екскурзии. В крайна сметка всичко се свежда но 3-4 фирми, които ги организират и безкрайно много посредници, с които се води пазарлъкът обикновено.

Не се имам за майстор в пазарлъка, но успяхме да спазарим горе-долу на половин цена триповете до Сурин и Симиланите. Искаха им по около 3700 бата на човек за единия, а спазарихме общо двата за 3500 на човек, но си имаше бая пазарлък. Като цяло печелившата стратегия беше, да кажем, че от друго място да си предложили за 3600, но ако ни предложат 3500 ще я платим веднага при тях. Даже им подобрихме бизнес модела, защото там винаги дават цена за 1 екскурзия, а след нас на следващия ден си бяха добавили рекламна дъска с промоция – 2 екскурзии за 3900 бата.

Храна

 Няма как да останеш гладен в Тайланд, навсякъде по пътя предлагат всякакви храни. Опитвахме наред и не сме имали никакви проблеми. Традиционно уличната храна върви по 50 бата. Предлагат ти най-вече ориз и оризови спагети с пилешко, свинско или скариди. Тайландската храна ми хареса, но за две седмици ми дойде малко в повече. Имам чувството, че имат 5-6 съставки и ги слагат във всичко. Един съвет – избягвайте червените манджи. Аз по българските стандарти нося на люто, но имайки желанието да се вра по места, където се хранят основно местни, на два пъти прекарах по половин час в сълзи и лиги след безобидна хапка червено пиле или ориз.

Също така имат богато разнообразие от риби, раци и калмари, като те вече са значително по-скъпи. Порциите вървят по около 200 бата и включват гарнитура.

Любимите ни манджи:

Pad Thai – безотказната ни манджа. Не е люта, но ти дават допълнително подправки като за шкембе и можеш да си я нагърмиш по твой вкус. Представлява спагети с месо, кълнове и кашу.

Koh Soi – подобно, но на супа.

Ананаси – навсякъде по улиците продаваха невероятно вкусни ананаси, като ти ги почистват и нарязват и получаваш цял ананас на скромната цена от 30-40 бата, тоест до 2лв. Много и готвят с тях. Ако ме питат с какво ме е променил Тайланд, определено мога да кажа, че развих любов към ананасите.

Passion fruit smoothie – другото ми любимо нещо от това пътуване. Даже не знам как се казва този плод на български, но е страшно вкусен на шейк.

Храната със сигурност е интересна, различна и вкусна. Не бих я нарекла особено разнообразна, определено ми липсваха млечни продукти като сиренце и кашкавал. Първата ми работа, като се прибрах, беше да си нарежа един домашен домат с бучка домашно сирене и да си кажа, че по-хубаво от вкъщи няма.

Цени

Цените в Тайланд са разнообразни. Зависи дали ще харчиш като местен или като турист. За 150 бата можеш да си купиш 3 основни ястия от улицата, 1 основно в ресторант, да си наемеш мотор за един ден, да си купиш обеци, да си купиш тениска или шапка или 3 коктейла. 

Хубаво е да имате пари кеш, защото не навсякъде приемат с карти или има минимален лимит.

Какво е евтино в Тайланд:

  • Стоки от супермаркет
  • Храната от улицата
  • Дрехи и аксесоари

Какво е скъпо в Тайланд:

  • Техника – неочаквано, но телефони и техниката като цяло не е много евтина
  • Таксита
  • Алкохол – малка бира в заведение ти е около 100 бата. След като осъзнах, че за една бира съм изхарчила парите за около 1500 литра вода си преоцених желанието да пия повече бири. Твърдият алкохол е още по-скъп. 

Сим карти

Купихме си предварително сим карти на Klook и си ги взехме на пристигане от летището. Само я слагаш и без никакви настройки се ползва за интернет и разговори. Беше нещо от сорта на 4 долара за 8 дена, неограничена мрежа, което се оказа 3ГБ на максимална скорост, но все пак напълно достатъчно. Приятна изненада беше, че продължих да имам интернет и след тези 8 дена. Това е сайтът им https://www.klook.com/en-GB/activity/25834-ysim-4g-sim-thailand/.

Масажи

 Под път и над път се предлагат прословутите тайландски масажи на цени от 250 бата нагоре за час масаж. Аз лично не отидох, защото все си намирах по-вълнуващи неща за правене, но повечето хора остават доста доволни, особено ако имат някакви болежки.

Нощувки

 Резервирахме си ги през booking.com. Имайте едно на ум, че на живо не изглеждат толкова хубаво, както на снимките в общия случай. Въпреки това на цени от около 20 лв на човек на вечер се намират доста прилични квартири и центъра.

Единственото място, което определено бих препоръчала е в Као Сок, най-хубавото хотелче, в което съм спала. Представете си бунгало със стъклена стена и около него палмова гора, а вечер свирят щурчетата и някакви екзотични птички. Това е мястото.

Силно препоръчвам да си резервирате стаи с климатик, защото си е горещо, дори и през нощта е минимум 23 градуса и ако сте на място, което се е напичало цял ден, не си е работа.

 

Нашият маршрут беше за 2 седмици и беше доста амбициозна програма, включваща 4 вътрешни полета и постоянно пътуване напред-назад. Честно казано следващият път бих правила по-малки вътрешни трансфери, защото се губи по половин ден минимум, за да се премести лагерът. Също така две седмици лично на мен ми дойдоха в повече и се пренаситих на преживявания, следващият път бих отишла на подобна  за максимум 10 дена или два пъти за по седмица. Много съм щастлива, че максимално избягвахме най-туристическите места и също бих ви го препоръчала, ако искате да се насладите на автентичност и екзотика. 

Надявам се, че статията ви е била полезна и ще ви помогне при организиране на следващото пътуване към магичния Тайланд!

П.П. Ако имате въпроси или ви е нужна повече информация, не се колебайте да се свържете с мен през контактната форма или да оставите коментар.

 


0 Коментара

Вашият коментар

Avatar placeholder

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *