Амстердам

Толкова ми се ходеше в Амстердам, че отидох два пъти. Първото ходене беше нашето дебютно пътуване със Среб на стоп из Германия, което мина през Белгия и завърши с първия ни каучсърфинг в Амстердам. (Описала съм какво представлява платформата Каучсърфинг в секцията “Полезни сайтове”). Беше около 14ти февруари, така че със Среб хванахме някакви любовни промоции и от Брюксел се изтупахме за 10тина евро на Централна гара Амстердам с онези прекрасни бързи нови влакчета. Времето – гадно, а градът прекрасен!

Архитектурата е страшно красива – тесни, но високи тухлени къщички с красиви орнаменти, централната част на града е изградена от концентрично разположени канали, с много плаващи лодки по тях, в някои хората си живеят. Колелата са много и навсякъде, даже в каналите.. беше ми доста трудно да се опазя да не ме отнесе някое колело, имат си специално платно от двете страни на улиците. Хората много високи и симпатични, всички говорят перфектен английски (до колкото разбрах образованието им е изнесено изцяло на английски). Спахме при Ян Ван Нещо-си, възрастен музикант, който тази вечер беше приютил още 3ма турци – две момичета и момче, които учиха астрофизика в Истанбул. Беше една от онези срещи, които ти оставят спомен за цял живот. Момчето беше спечелило някаква стипендия за НАСА и се приготвяше да лети в Космоса тази година. Разказа ни подробно за десетките тестове и пресявки, през които е минал и е един от 21мата, избрани от 23 000 кандидати да полетят със совалката. Разказа как е летял в безтегловност и още хиляда неща, за които само съм си мечтала, много зареждаща среща. Хазяинът беше много гостоприемен и дружелюбен. За два дена обиколихме вече не помня колко места, музеи, алеи. Там беше и първият ми Free Walking Tour – движение, което промени всички мои следващи пътувания!

Естествено обиколихме и Кофи шоповете и някой друг нощен бар. Намерихме доста яко рок барче с жива музика и си изкарахме прекрасно. Друг много ярък спомен ми е от библиотеката в Амстердам – намира се в Северен Амстердам, хващаш безплатен ферибот до там. Огромна ефирна стъклена сграда на морето с огромни прозорци и страшно красива архитектура и интериор. Самите книги ми направиха впечатление от колко хубава хартия и с какви богати красиви корици са.

Докато си обикаляхме по улиците, имах невероятното чувство, че съм в някаква приказка, прекрасните къщички, хората, които спокойно си карат колелата край теб. С второто ходене хванахме и хубаво време. Бяхме си запазили апартамент в една 200-годишна красива висока къща. Хазяите бяха бразилец и аржентинка, решили да дойдат в Холандия и да си търсят щастието. Всяка вечер той хваща китарата и почва да свири, тя танцува и пее около него и такава им е семейната идилия. За да си изкарват прехраната, возят чужденци с колела. Това беше първото ми използване на  AirBNB, в раздела “Полезни сайтове” има информация как работи платформата. Тези двамата бяха пълния образ на айляци – обичат да пътуват, живеят с музиката, храната и пътуванията си. Разказваха как са работили половин година в Австралия и една година в Нова Зеландия.. Хора със страшно широко съзнание, деца на Глобализацията..

Препоръчвам и Утрехт – не по-малко красив от Амстердам, но същевременно и запазен от безбройните туристи. Мисля, че няма нужда да си развалям разказа с хилядите пияни туристи с главна цел да се надрусат и да обиколят червените фенери.. Всеки приема едно пътуване по свой си начин. Нека ви създам представа за красота, хармония, лалета, канали, Ван Гог, Ане Франк и едно незабравимо преживяване!

Само едно пътуване, а толкова много различни хора и възгледи за живота! В обикновеното си ежедневие не срещаш такива хора. От тези дни започнах да осъзнавам как пътуването не е само обиколки, архитектура, забавление, снимки, култура. Пътуването е комуникацията с други пътуващи и търсещи хора и това сякаш е най-ценното от цялото изживяване.