Малта

Кратък разказ за последното ми приключение.

Тръгнах към Малта с нагласата, че ще е гол и каменист остров, а тук-там ще има градчета с по нещо за разглеждане. Така си и беше, въпреки че Малта разкри пред нас и много повече от това.

Първият ден пътувахме около 40 минути от летището, а шофьорът със сигурност беше гледал филмите “Такси”. Бързо се свиква с обратното движение (ляво е, тъй като до 1964та г. Малта е била британска колония, докато кралицата е дошла и е подарила на острова независимост). В хотела се запознахме с Бойко, дошъл да ни разкаже на кратко за страната и забележителностите. След час слушане на увлекателните му разкази за историята и природата на Малта, се намерихме заредени с много полезни съвети и лично нарисувана карта на островите с отбелязани основните места за посещение. До края на пътуването неговата карта беше ценен ориентир за нас, въпреки че не послушахме съветите му да си вземем автобус и навъртяхме повече от 30 км по баирите на Гозо на следващия ден.

Първата вечер прекарахме в Буджиба, районът на хотела. Много красива крайбрежна алея, водеща до църквата на свети Йоан, за която, както Бойко разказа, е пишело в Библията, но местните нарочно пазели мястото в тайна, за да не последва съдбата на множеството прекрасни, но вече комерсиализирани места. И със сигурност, ако не знаеш за нея, можеш и да не я забележиш. Вечеряхме най-прекрасните пържолки, направени от прословут на острова български готвач, и пробвахме известното малтийско вино La Torre, наистина беше много хубаво!
Повечето от старите сгради и крепости в Малта датират от 16ти век и обликът на градовете е красива смесица от ориенталска и италианска архитектура (Сицилия се намира само на 89км). Езикът на местните също е нещо средно между арабски, италиански и английски. Разхождайки се из градовете, имаш силното чувство, че си влязал в Assassin`s Creed.

ОСТРОВ ГОЗО

На следващия ден се изстреляхме още в 7 на закуска, за да хванем един от първите фериботи към остров Гозо. Островът е с размери 25 на 15 км и много богат на красоти. Много към щастлива, че се навих на щурата идея на Ицо и си взехме колела, вместо да се метнем в някой от Sightseeing автобусите, както правят 90% от туристите. След малък фалстарт, където спирачките на колелото ми отказаха на един баир и щях да се претрепя, получих ново колело и се отправихме към първата забележителност.
Бяха едни от най-живописните 2 часа, които съм имала. Стръмно изкачване нагоре по хълмчетата, после летиш право надолу. Минахме през асфалтови пътища и селца като от приказките, черни пътища, скали, камъни, ферми, тамън покрай кравите, почти ме гони доберман, Ицо ми мъкна колелото по една стръмна скална пътека, от където цепихме направо. По пътя тук-там по някой самотен пътешественик или максимум двама. Малко El camino бих казала.

Стигнахме до първата забележителност – Ta’ Cenc Cliffs. Невероятно красиво място с високи отвесни брегове. Може да застанеш на самия ръб и да се наслаждаваш на невероятната гледка. Хвърляш камък и лети поне 10 секунди, докато падне долу в бездната. Знам, че някъде там са снимали Game of Thrones, нищо чудно и там да е било.
Поехме нататък към втората забележителност, този път във вътрешността на острова – градът Виктория с крепостта и църквата свети Георги в нея. Страшно красиво, самата крепост беше като приказка – високи каменни крепостни стени, от които ти се разкрива гледка към целия остров.

Поехме напред към следващата забележителност – Blue Hole, там където някъде е била прословутата арка на Малта, но миналата година след буря се е срутила. По пътя попаднахме на нещо като Етъра – място за местни занаяти и изкуства и се нагледахме на красиви неща от стъкло, кожа и керамика. До Blue Hole води един много стръмен път надолу, който после трябваше да качваме къде с каране на първа, къде с бутане. Заслужаваше си усилието. Качихме се на лодка и ни разходиха през тунелите от камък, водещи в открито море през каменната стена. Видяхме корали и най-ярко синята вода, която някога съм виждала.

Поехме по северното крайбрежие и минахме през Wied Il-Mielaħ и Wied il-Għasri. Първото място е отново красива прозорец към морето, а второто е един тунел с невероятно синя вода, където можеше да влезеш да поплуваш. Там се запознахме с Майкъл – канадец, който помолихме за снимка, а той ни заговори на чист български – оказа се, че родителите му са българи. Беше тръгнал на двумесечно пътешествие през Русия, Европа до Мароко, за да отпразнува завършването на висшето си образование. По-късно го засякохме отново на последния ферибот наобратно и решихме, че това е знак и му предложихме да се мотаем заедно из столицата Валета на следващия ден.

Продължихме да караме по крайбрежието – невероятна гледка на море и стръмни брегове. Излезе силен насрещен вятър, който почти те спираше по надолнището. Вече бяхме доста изморени и бяхме много щастливи, като се довлачихме до едно рибарско селце и седнахме да хапнем. Опитах омар за пръв път тук, но като се има предвид колко бях умряла от глад (вече беше 6-7 часа), каквото и да беше, щеше да ми се стори страшно вкусно. Стъмни се и решихме да се примолим на шофьора на автобуса да ни качи с колелетата по последната отсечка обратно към ферибота. За щастие имахме късмет и след около 40 минути с автобус си спестихме час и нещо каране по тъмното по стръмните баири и се озовахме на пристанището. Върнахме колелетата и обратно на ферибота.

Вечерта направихме нощна разходка из Буджиба. Някъде далеч напред имаше страхотна буря, имаше светкавици на всеки две секунди, не бях виждала такова нещо.

ВАЛЕТА

На следващия ден отидохме във Валета, където се срещнахме с Майкъл и обикаляхме из стария град. Посетихме катедралата Свети Йоан, една от най-пищните катедрали в света, където видяхме 3 на 5 м. в оригинал картина на Караваджо и още безброй красоти в мрамор, злато и орнаменти. Целият под беше послан с цветни и надписани каменни плочи на рицарите от Малтийския орден, които са били погребани там.

Крепостта във Валета е страшно красива, попадаш отново в град от 16ти век, целият защитен от ЮНЕСКО. От крепостните стени се разкрива невероятна гледка съм града и пристанището. Самите стени са внушителни – повече от 10 метра широки. Присъствахме на ежедневното гърмене с топове, точно в 12:00 и 16:00 часа.

Ицо и Майкъл си почиват пред катедралата

Беше красиво, но нямах търпение да дойде следващият ден, за да се отправим отново по природни забележителности.

Церемонията с топовите гърмежи

ОСТРОВ МАЛТА С МАРАТОНКИ

Последният ден от екскурзията посветихме на Мдина – градът на тишината и културната столица на Малта, както и на още няколко природни забележителности. Този ден направих личен рекорд от 32км ходене покрай отвесните брегове на острова.

Автобусът ни остави на началото на един черен път и поехме по пътища, където туристи може да се каже, че не стъпваха, с изключение на една полска двойка, които бяха тръгнали със същия автобус и към същата дестинация и аз с невероятно удоволствие си размених няколко думи на полски с тях.

Отидохме на две Dingli Cliffs, което разбирам като отвесни скали. По едно време оставихме пътя и тръгнахме директно през лозята и по стръмния склон надолу, за да се спуснем до самия ръб. Вече мога да кажа, че опознахме и малтийските селца. След това прекрасните гледки се отплатиха с един час стръмно изкачване нагоре, за да наберем отново височина и да тръгнем по крайбрежието.

Най-синьото синьо

Чувствах се малко като от Задругата на пръстена, вървим с часове само напред и пред нас се разкриват спиращи дъха панорами. Минахме още 1-2 живописни места със скали, ходихме да направим едни плаж на Ghar Lapsi и вече изморени от ходене си хванахме един стоп към Blue Grotto. Качи ни втората кола, на която метнахме, приятен малтиец, работещ в Европейската комисия, идвал да посети България покрай нашето европейско председателство.

Направихме един плаж тук

Blue Grotto по залез слънце се оказа един достоен завършек на нашето пътешествие с маратонки.

По залез над Синята пещера

Хванахме си автобуса към Мдина, където се разходихме вечерно из крепостта, отново беше преживяване като от приказка.

Градът на тишината

На следващия ден посетихме националния аквариум на Малта и се отправихме към летището.

Прибрахме се с пълни очи и сърца от красотите, които видяхме в Малта и от вкусотиите, които опитахме. Оставихме си няколко забележителности в случай, че решим да се върнем. До най-туристическата част, еквивалент на Слънчака, така и не припарихме, за което не съжалявам изобщо.

Направихме много снимки и клипчета, които дълго време ще ни държат усмивките на лицата. Благодарим на нашите страхотни кумове за прекрасния подарък да посетим това специално място!