Първите дни в Полша

Тук започва една нова история
 

Отново съм на път, този път поех по една пътека, която си я бях харесала отдавна, но обстоятелсвата ме забавиха да тръгна по нея. Тук ще ви разкажа за преживяванията ми, като един средностатистически Еразъм студент в Полша, естествено през моята гледна точка и накратко, че всички сме заети все пак..  🙂 

Първите дни 

Още от втори курс интуицията ми крещи „Полша или Чехия!!“.. но явно чак сега е трябвало да му дойде времето да се озова тук. Ако се чудите защо съм целила точно тези страни, а не Дания, Холандия, Англия, Белгия .. поживейте малко там и ще видите хиляда и едното предимства на нашата мила страна или която и да е друга славянска държава.. Най-голямото предимство на една страна не са бляскавите сгради, скъпите коли и добрата инфраструктура, истинского богаство на една страна, това са хората. Не ви натрапвам мнението си, но само за няколко дена поляците показаха, че са достойни за уважение и бяха в пъти по-мили, добри и дружелюбни от всички от гореспоменатите държави, които познавам, взети заедно. Тук казваш нещо и хората разбират, просто разбират, много си приличаме на ценности и манталитет и това за мен е безценно. Не ме разбирайте погрешно, обичам да се запознавам и да контактувам с всякакви хора, но ако живееш в страна, където по основополагащи възгледи за живота и гледни точки се различавате, когато и ценностите ви са различни, и очите други, трудно е да си чувстваш добре там. А тук съм си у дома от първата минута. Много се радвам, че съм в Полша, аз я избрирах 2 години, накрая и тя избра мен. И ето как започна моето пътуване из нея:

Stary Rynek

Ден 1 – То беше един дъъълъг ден! Легнах си в 1.30, станах в 03.00, хванах самолета в 5,45. На летището.. какво да кажа, пълна неадекватност, толкова рано, толкова на раздяла, толкова на отиване в неизвестното, че просто седиш и гледаш в пространството. Кратко „Чао, да се пазиш, лек път“ и на самолета! Качваме се с Меги и Сиси, доволни и изпълнени с очакване, ама леко начумерени, няма да видим семейство и любими хора скоро.. За 2 часа полет обсъдихме сто теми с Меги и подразнихме искрено всички наоколо, че не спим. После Гери ни посреща на летището и ние почваме да се нижем с куфарите като патета след майка из цял Берлин и след значително мъкнене на по 30 кила багаж по стълбите, достигаме Омнибус банхов и Гери ни доставя благополучно до отправната ни точка и отива на изпит. Видяхме се за кратко, но както винаги, беше много приятно (в случая и доста полезно)! Качваме са на автобуса, проговаря ни на полски..усмивки, че разбираме тук-там нещо. Следващите четири часа дремя. Стигаме Познан. Първо впечатление – Тук ще ми хареса! Голям град, с хубави широки улици, красиви сгради, подредено и чисто. С Меги и Сиси слизаме от автобуса. След особено внимателно отношение от моя страна, в Берлин куфарът ми остана без колелца и сме се събрали около него. Пристигат менторките ни – Настя и Марина. Английски знаят, колкото аз немски.. демек горе-долу приемат и почти не предават. И добре че се оказаха украинки и разговорът продължава на руски, ние малко като индианци говорим, но както казва Настя, не е важна граматиката, а да се разбираме. Двете ми помагат за куфара и ни дават наставления как се пътува гратис в Познан. Много хилене, обяснения на руски, учим ги на английски и стигаме до общежитието. То било съвсем до центъра, много сме доволни! Иначе самото общежитие – ние му викаме „Соц. Блока“, 12 етажа по 34 стаи, голяма работа. Вътре приятно. Май се оказа не толкова хубаво, колкото на снимките, но пак и ремонтирано и приветливо. Малко ни объркаха стаята и още няколко дребни неща, но като цяло всичко се оказва наред и сме горди наематели на двойка стая с Меги, просторна, хубава и с прекрасна гледка към единият от замъците..и гробище, ама красиво такова, като парк изглежда, бих се разходила там. Уморени сме, две не виждаме, ама разхвърляме набързо багажа, как да не се настаниш! И лягаме в 8, за пръв път от не помня кога, готови за 12 часа здрав сън и после изследователска експедиция на Познан на следващия ден.

Старият площад вечер

Ден 2 – Голямото пазаруване! Този ден го свързвам само с опитите на Меги да си подкара интернета с кабела и едно голямо пазарене и мъкнене на нужни провизии към общежитието. Сутринта набарахме Бедрьонката – евтин и вкусен магазин за храна. Накупихме стабилно храна, препарати, кърпи и какви ли не домакински неща.Следобяд обиколихме половината град да търсим някакъв еквивалент на Левчето или домашни потреби да си накупим нужните неща за дома. Не искам да си спомня колко пари пръснахме тоя ден, ама поне 80 лева. Иначе вече сме горди собственици на 4 вилици и лъжици, 3 чаши, 4 чинии (по една голяма и една малка за всяка), дъска за рязане… и още какви ли не полезни щуротийки, които правят една гола стая временен „дом“ и пристан. Легнахме си по-бедни, но и по-щастливи!

Ден 3 – Пробвахме тигана! Горди приготвители и дегустатори на кайма с гъби и лук, по специалната франкфуртска рецепта на Плами. После излязохме на разходка с нашите украинки и те най-накрая ни заведоха на Стария Ринак – историческият център на града, където мен лично ме остави силно впечатлена красивата архитектура и приятната атмосфера. Познан е прекрасен, вече твърдо го заявявам, след като видях и центъра, въпреки, че го мисля още от първия момент, в който се озовах в него. Докато разглеждахме централния площад, заваля и сняг – едър и пухкав, със снежинки като орехи, приказката просто оживя! После ходихме в Старата пивоварна – в момента един от най-добрите шопинг центрове в Европа – страшно красиво, уж не обичам молове, но е толкова добре направено, че ти прави кеф да се разхождаш там. Освен всичко, намерихме си най-накрая леген, отне ни два кръстоносни похода из Познан, но си струваше, 14 злоти, оранжев и прекрасен за нашите нужди, да не повярваш колко може да те зарадва намирането на един леген! Иначе няма толкова смях с тия украинки.. след три часа говорене на руско-българско-украинско-английски, 10 минути обясняване на думата лак за коса, при което се оказа, че при тях също е „Лак“, обсъждане на какви ли не щуротии с невероятния им украински/руски изказ и хумор, доволни от живота и похапването се върнахме в нас. Многократно съм споменавала, ама руският е такъв прекрасен език! Много, много експресивен, който е гледал „Кухня“ знае. Ако някой ще се кара и ще се псува, нека бъде на руски, ще бъде забележително… и обратно към историята:

И тъкмо кацнах на лаптопа да рапортувам на Партията (майка ми и баща ми, съвкупно наименование за тях, близките ми и родителите на моите приятели от това поколение на социализма) .. и пристигна координаторката ни, с най-шантавото име, което не мога да произнеса и затова е просто „Марго“( иначе е Малгоржата или нещо от сорта) .. една швейцарка и ментора ни поляк с три бири.. и Сисито дойде и стана една приятна опознавателна среща до към 1 – обсъдихме къде що ни дойде наум, но като не се познавате с хората често има малко насилственост в разговора. Ама са много готини, просто две водки, един купон и ставаме първи дружки! Много си пасваме като манталитет и характери, не за друго.

Ден 4 – Показаха ни как се пие! То и аз бях чувала, че поляците пият много, ама чак пък катова нещо. В общи линии днес с нашите ментори поляци излязохме на скромна разходка в 12.30 и тъъъкмо се прибрахме – 0,30. През товя време ни показаха прекрасния си град и ни заведоха в най-хубавият ресторант, те даже не си позволиха да си вземат нещо, тъй като им се струва доста скъпо.. а основното излизаше около 8 наши лева.. стана ми тъжно. Колко пъти и аз съм правила такива сметки и съм си казвала „Друг път“. Жалко, че такива топли, готини и услужливи хора трябва да правят такива сметки. Ядох нещо страшно вкусно, представляваше палачинка от спанак и спагети, с парче сьомга отгоре и някакъв супер вкусен сос. Таа да се върнем на пиенето на поляците. Те там удариха по две бири, средно, щото поръчаха някакви огроми халби по литър и половина и ни събраха очите. После се поразходихме и седнахме на един бар, където удариха по още две-три-четири бири и шотове. И после отидохме на кино, през което две момчета и момиче изпиха и 2 литра водка. Ей, и ние пием, ама за един филм време такова нещо не бях виждала, особено с тая загрявка. Накрая, нашите доволни, не хващат много правия път, ама пък напълно адекватни и напират да ни изпратят до общежитието, за да не се загубим. Много мили хора, живи и здрави! Ей така явно минава един ден на Еразъм!

Feb. 22, 2016
Голямото моткане

Красивият търговски център – Стара пивоварна

Минаха още няколко дена от нашето полско приключение. Да започна с това как не обичам молове. Всеки път вътре времето е сякаш спряло, има твърде много суета, малко чист въздух и прекалено надценени неща, много рядко си харесвам нещо и като цяло избягвам да ги обикалям вкъщи. Но тук времето е лошо и това ни е оправданието за три дена кръстоносни походи по моловете на Познан. Няма как, манталитет е, като видиш нещо на далавера, по-евтино, отколкото би могъл някога да вземеш от България, и веднага ти стават широки пръстите .. и най-вероятно ще изкараме на картофи и ориз края на месеца. От глад умри, но гъзар бъди. Иначе сме много доволни от полските придобивки и търговски центрове като цяло. Тия поляци не си играят. Малко над половин милионен град, а има сигурно 15 мола и то всичките едни големи и натъпкани догоре със стока. Най-красивият е Стари Бровар, бивша пивоварна фабрика. Доста е грандиозен, на 4-5 етажа, с доста автентичен дизайн. Не съм мислила, че ще ми достави такова удоволствие да се разхождам из търговски център, но е направен много красиво! Запазени са някакви стари железни арматури и орнаменти, има две сгради с връзка между тях, която е направена на сладкарница. Доста приятно местенце. Другото ни любимо местенце е Бедрьонка – магазини за храна с калинка на емблемата. Евтино е повече от България, а вътре намерихме доста качествена и вкусна храна. Има едно гръцко кисело мляко, не можем да му се наядем, ще ме извиняват нашите със заквасените буркани домашно, това повече ми харесва! Друго нещо, което ми направи впечатление е, колко много полски марки и вериги магазини има. Явно твърде много съм привикнала с превзетия ни роден пазар и Кауфланди, Лидъли и какви ли не немски и не само щуротии, че тук чак ми липсват. Има ги тук-там, но поляците доста си държат на своите магазини, дори и в моловете си имат големи и лъскави техни бутици. Аз като един икономист веднага се впечатлявам от протекционистичната им политика. Искаше ми се и у нас да беше повече така. Освен това почти няма информация и табели на английски, хората говорят рядко на други езици. В Полша си и това се усеща. Не че ми е кеф, като не ме разбират и смесвам някакви думички на българо-полско-руски, но ми е харесва как хората си пазят културата и икономиката. Иначе са много учтиви и ако могат, помагат.

Откъм социален живот – тепърва се запознаваме с нови хора. В соц. Блока живеят над 500 човек от цял свят. Не са особено социални, като прехвърчат по коридорите, но ако спреш някой, са много мили и искат да си говорят. И така – излизаш до кухнята или пералнята или до общото долу и се запознаваш с хора от Германия, Пакистан, САЩ, Австрия, Босна и Херцеговина и къде ли още не, много е приятно. Направихме и първото импровизирано Еразъм парти в нас – събрахме всички студенти от нашата група – 14 човека и още 5-6 поляци на стая парти. Нямаме тонколони, иначе щеше да стане купонът. Договаряме си музиката вече. Събота и неделя само щриховахме центъра с баровете и шотовете. Старинният център през уикенда напълно се преобразява и от спокойно място с красива архитектура, става оживен парти център и е пълно с бардаци, места да се напиеш евтино, места да се напиеш евтино и приятно, шотове, караокета и каквото ти хрумне. На първо впечатление не ме изкефиха поляците – имат твърде много барове – тесни, мръсни, претъпкани с народ, без маси, само бар и малко ми създават усещането на бройлери в клетки. Влизат в бара, поръчват си пиене и си висят прави и се тъпчат, за танци място няма. Това го играх вече половин година в Белгия, не ми хареса никак. Надявам се първото впечатление да лъже и да намерим хубавите местенца. Усилено проучваме. Тая вечер ще ходим на първото си Еразъм парти на някакво караоке. Ще ми липсват от вкъщи Саундуейв в Студентски с нашата бойна караоке-дружинка. Но се надявам да се срещнем с интересни хора.

Университет – Днес ни беше първият учебен ден, три лекции. Много хубава база, ново, чисто, приятно. Лекторите също ме впечатлиха. За щастие не са като повечето в УНСС. Много интересни личности, много начетени и знаещи, знаят как да ти привлекат вниманието и да им следиш лекциите. Всеки си има презентации, по които говори и после ни изпраща. Това прави силно впечатление, ако 4 години са те карали да преписваш от дъската основно или са ти чели учебник по време на лекцията. Преподавателите говорят много от практиката, вкарват не само суха теория, но и много психология и наистина е интересно, ще научим по нещо. Тъжно ми е, че от вкъщи имам представата за университет като нещо, което не само не ми е основното, ами отивам с досада, защото очаквам да ми губят времето няколко часа. В Белгия не беше така, тук също не е и това много ми харесва. Който не е излязъл да поучи навън, не знае колко много изтърва дори чисто от академична гледна точка.

Да обобщим – почваме да се катерим по пирамидата на Маслоу. Първите дни уреждахме битовите и животоспасяващи въпроси и разучавахме града, сега почваме да мислим и за забавление, по някое време и до пътуване сигурно ще стигнем!