Шотландия

Двама прекрасни приятели, моят рожден ден и желанието да попътувам се превърнаха в прекрасна комбинация и възможност да се върна в Обединеното кралство година по-късно. Миналата година бях в Лондон, сега поех към Шотландия – Единбург и Глазгоу. Вече не се изненадвам и впечатлявам от времето, нека си вали и духа, на мен ми е топло и приятно от възможността да посетя този прекрасен град и да прекарам малко време с приятелите си.

Единбург ни посрещна леко дъждовен и с онази, присъща за Западна и Северна Европа студена красота на древна каменна архитекттура. Хората, в контраст с климата, са спокойни, весели и говорят много забавно за всички, несвикнали с шотландски акцент. Градът е сравнително малък, но на всяка крачка има какво да ти привлече вниманието – тесни каменни улички и стълби, кръчми и барове с вековна история, високи църкви и катедрали, чиито островърхи покриви винаги ще ти напомнят по-късно за този град. Мен лично много ме впечатли първият момент, в който видях замъкът на Единбург – високо на хълм от застинал вулкан, голям, древен и красив, по средата на града, точно като приказка. Другото интересно нещо за мен беше Arthur`s Seat – вторият голям баир около града – нещо като мини Витоша за София. Тръгнахме да го изкачваме и типично за там, за един час минахме през дъжд, вятър, вятър с дъжд, слънце и пак дъжд. Това, което впечатлява там е, че всичко е много зелено, наситено зелено. Ако имате късмет, и слънцето огрее точно когато сте горе на хълма, гледката към долината и града е невероятна. От другата страна се вижда морето и идващата към нас буря.

Друго нещо, което ме впечтли, бяха учениците с красивите си официални униворми – сако, риза, вратовръзка, поли за момичетата и панталони за момчетата, изглеждат толкова на място в цялата обстановка. Едната от гимназиите съвсем сериозно приличаше на Хогуортс.

Нещо много впечатляващо за мен е и Националният музей на Шотландия – успяхме да разгледаме само част от него, но съм очарована колко интересен, модерен и интерактивен може да бъде един музей. Обещах си да си заведа децата там един ден! Имаше всякакви игри и модели, които можеш да пипнеш и управляваш с цел да разбереш как работят парните двигатели, да покараш формула или да провериш рефлексите си. Много ми хареса и огромната зала, посветена на животните и техните сетива и възприятия, където можеше да намериш почти всякаква гадинка, която някога си мяркал по Енимъл Планет.

Относно храната на Шотландия – те обичат пържено и следователно пържат всичко, от всякаква риба, до Марсове. Другото, което пробвахме, беше хагис – някаква щуротия като хайма от агнешки вътрешости, звучи не особено апетитно, но се оказа неочаквано вкусно.

Глазгоу също е доста красив, там най-много се впечатлих на университета им. Представям си какво вдъхновение и усещане е да учиш там. Прилича на древен замък и е страшно красиво, а вътре виждаш хора буквално от цял свят.

В Глазгоу има 9 напълно безплатни и прекрасни музеи. Ние имахме не много време и се спряхме на музея на транспорта – имаше всякакви превозни средства, откакто изобщо има транспорт, също препоръчвам като дестинация.

Не бих живяла в Шотландия, не е за мен, но културата ми харесва, красиво е и е интересно. С удоволствие бих направила отново пътуване по тези ширини. Ако искате да видите безпрежните зелени ливади с пасящи животинки и вятърни електроцентрали, ниските хълмчета и постоянно променящото се време, искате да се запознаете с малко скотиш уиски, хумор, говор и манталитет, Единбург е вашето място. Неслучайно казват, че това е един от най-красивите градове в Европа.