Как започнах да пътувам

Как започнах да пътувам и кога? Не помня вече, но сякаш винаги в мен я е имало тази страст за движение, за опознаване на света около мен, желание да се провокирам и изкарвам извън комфортната си зона. Основи за това силно желание да скитосвам със сигурност са поставили родителите ми с постоянните походи в гората и честите посещения на планинските хижи. После продължих с невинно бягане от вкъщи с цел “да видим морето” или да отидем до другия край на България и обратно за един ден, без нашите да разберат. Един дълъг период на личната ми желязна завеса – прага под 18 години – много пътувания, нооооо само в България, за което от друга страна съм щастлива да познавам доста места и да обичам безкрайно родината ни заради прекрасната природа и култура. И така няколко години и благодарение на един Кольо и още една дузина прекрасни хора – много разходки с влака, с коли, пеша, по хижи, походи в Рила, Пирин и Стара планина, палатки всяка година на Иракли и Корал и още много места и преживявания. И колкото повече ходиш и виждаш, толкова повече ти се пътува. И в един момент границите започват да нямат ограничаващо значение и искаш да ходиш все на нови и нови места и 4 години по-късно вече с 15 обиколени държави по слънчевите пътеки на настоящето и безброй незабравими спомени в сърцето…

И стигаме до днешния ден, 9ти февруари 2016 година.

Случвало ли ви се е да започенете нещо ново, а вече да имате чувството, че закъснявате? Аз съм типичен пример. Миналата година вдигнах оборотите и обиколих половин Европа и едва ли някога ще имам пак тая смелост и безразсъдство да правя такива пътувания, но и два реда не написах за тях. Останаха снимките и прекрасните спомени. Останах и аз, но вече по-различна, пътуването променя човека.

Отново съм на прага на пътешествие, но този път ще е различно. Миналата година пътувах, за да откривам света, тази година пътувам, за да откривам себе си (докато откривам света, разбира се).

Колкото повече минава времето, толкова повече неизвестни ни поставя животът. Докато всички трескаво търсят мечтаната или поне добре платената работа, или се сгодяват, създават семейства и търсят удовлетворение в купуването на нещо ново, аз реших ей така да си дам 5 месеца почивка и да си пренаредя приоритетите. Не че изброените горе неща не са хубави, може би точно към тях ще се стремя, като се върна. Просто всеки си търси щастието и това е най-хубавото нещо.

Често не оценяваме или не виждаме нещата навреме, затова смятам тук да си водя записки. После ще анализирам. И да споделям преживявания междувременно. Отговорите на въпросите ще дойдат с времето, а и споделеното щастие е двойно щастие.

Пиша най-вече за себе си, но ако на някой му е интересно да чете и желае да умува над въпроса на “42”, нека да заповяда.