Тайланд: По улиците на Банкок, част 1

С нетърпение чаках ноември миналата година по две причини. Първата беше скорошното начало на ски сезона. Втората – първото ми презокеанско пътешествие. Преди година нямахме възможността за голямо сватбено пътешествие и сега беше назрял моментът за едно далечно приключение. Разбира се, не беше типичният меден месец – райско островче и ние в лъскав хотел, люлки под палмите и коктейли в кокосови орехи. Не че нямаше и от това, но бяхме на твърде интересно място, за да не пообиколим в дивото. Организирахме си всичко сами, така най-добре се потапяш в атмосферата и научаваш тези малки особености на местата, за които ще ви говоря тук. 

Планът беше доста амбициозен – 14 дена, 8 полета, 4 града и много красиви места, които да видим. 

Летяхме с турските авиолинии през Истанбул. Прекачвахме на новото летище, което е най-голямото в Европа и е наистина грандиозно. Четири терминала и всеки момент самолети се отправят към цял свят. Спомням си тръпката, когато видях презокеанските боинги, подредени в стройна редица докъдето ми стига погледът. Отне ни около 40 минути да преминем от единия до другия му край и да се насладим на архитектурата и интериора.

Първи стъпки в Тайланд на фона на боинга

Самият полет между Истанбул и Банкок трае около 9-10 часа, но едва го усетих. Като се качиш на борда освен вкусна храна, ти предлагат и много филми, музика и игри. С удоволствие намерих филма за Толкин между заглавията. Нощен Истанбул от въздуха е едно от чудесата на света за мен, установих го още преди години, когато летях към Армения и си пожелах един ден да ми се случи отново. Изпълни се дори два пъти (прелетяхме над града по тъмно и на връщане).

Нощен Истанбул

Пристигане

Тайланд ни посрещна с неизменната си топлина. През цялото време температурите варираха между 23-36 градуса. Хванахме Sky Line – панорамно влакче, което се движи от летището до центъра на града. Още от него видяхме контрастите на това място. Огромните и лъскави небостъргачи, подредените хубави квартали, но и бедността около тях. Най-добрият вариант, за бързо и евтино пътуване в Банкок, заедно с двете метро линии. 

Първият храм, който посетихме, монасите тихо и незабележимо се грижат за чистотата и хармонията

От летището си взехме предварително купените сим карти и вече заредени с интернет, се чувствахме напълно комфортно да изследваме града. Банкок влиза в няколко световни класации – като града с най-големи задръствания и най-големият секс-център. Убедихме се и в двете. Затова препоръчвам метрото. Бяхме отседнали в близост до пазара на цветя. Квартирата се оказа на невероятно стратегическо място – на 3 минути от Samamchai метро станцията, в шумотевицата на неспящите работници, но и на 20 минути пеша от повечето от най-големите забележителности на града. Хотелът беше по-зле от на снимките, но пък имаше климатик, което за там е голям плюс предвид температурата и влагата. 

Умален модел на Angkor Wat, най-голямата религиозна конструкция, строена някога и намираща се в днешна Камбоджа

Контрастите на Банкок

В този квартал реалността леко ни удари, виждайки как хората се блъскат здраво от 5-6 сутринта до към 12 вечерта, а после се качват в каросериите на камиона и спят вътре, а утре пак. Там се живее на много бързи обороти – отвсякъде прехвърчат коли, мотори, тук-тук-чета, камиони, автобуси, хора, които дърпат някакви товари, като кошер е. И въпреки забързаността и беднотията, хората бяха усмихнати, вежливи и не изглеждаха стресирани, за разлика от мен, която се опитвах да оцелея в цялото гъмжило. Прикачвам едно видео от обстановката в бедния квартал, въпреки лошото качество, можете да се ориентирате за какво става дума.

Храната от улицата струва традиционно 50 бата, около 2.50лв. Порциите са повече от задоволителни, но независимо супа, основно или манджичка, от неизменните няколко съставки: ориз, оризови спагети, нудъли, яйца, ананас, кашу, кълнове, кориандър (там разбрах колко силно не го харесвам, заради вкуса на сапун), тофу и парчета пилешко, свинско или скариди. Също така се набират парчета от всякакви мръвки и морски храни с неустановен характер на цени по 20-30 бата.

Не разбрах какво е, но беше вкусно

 Бъдете спокойни, ние бяхме опитни зайци, опитахме къде що се предлага и никъде нямахме никакви гастрономични проблеми. Единственият минус от ходейки по такива места за местните е, че дори да си поръчаш най-нелютото червено нещо, яденето ти завършва неминуемо с 20 минути сълзи. Преди да отида там си мислех, че ям люто. С изключение на червените манджи, останалото беше наред и имаше подправки в страни, за да си го овкусиш по свои предпочитания. Възможностите: соев сос, стрити люти чушки като за шкембе, люти чушки с чесън и захар. Няма сол, нито черен пипер.

Супичка от типично местно ресторантче, нечувало за туризъм

Скоро се убедихме, че покрай пазара далеч не е туристическа част. Там тече неуморна, тежка и упорита работа. Денонощна навалица от хора, нищо лъскаво, безброй сергии с всякакви храни, плодове, платове, цветя и какво ли още не. Беше ден преди фестивала на светлината, където всяко семейство приготвя цветни кошнички със свещи и ги пуска в реката за здраве. Поради тази причина всичко наоколо грееше във всякакви цветя, които придаваха красота на иначе бедната и семпла обстановка. Решихме да търсим за хапване места, където ходят местните. Търсихме малки закътани ресторантчета, където няма меню на английски и се разбирахме с хората с жестове, по някоя друга дума английски и Гугъл транслейт. 

Бедният квартал около цветния пазар

Прекарахме 2 нощувки в Банкок и след това се отправихме към вътрешността на страната, за което ще разкажа в следващите ми статии. На връщане пък бяхме отседнали на Khao San Road, най-известната улица за барове, заведения, туристи и нощен живот. Оказаха се пълните противоположности на града. Тук беше пълно с барове, нощни клубове, изискани ресторанти и каквото може да си поиска човек. Сергиите с плодове, цветя и домакински потреби липсваха, но на тяхно място имаше всевъзможни сувенири, тениски и най-различни джунджурии, с които местните се опитваха да привлекат туристическото внимание. Цените бяха несъпоставими с бедния цветарски квартал и всичко беше ориентирано към навалицата от ходещи касички с немски или руски акцент. 

Много се радвам, че имах възможността да видя тези две лица на Банкок. Първият град на контрастите, който видях, беше Истанбул, но Банкок се нарежда гордо до него.

По Забележителности

В Кралския дворец

Първата вечер посетихме близкият храм на Полегналия Буда Wat Pho, една от известните забележителности на града. Наистина много красиво – представлява комплекс от храмове и пагоди (това са островърхите религиозни постройки, често в тях са положени някакви светини). Впечатляващи са малките детайли и прецизността, с която са изработени. Много шарки и цветове, но образуват една красива хармония. Оказахме се късметлии с това да го посетим вечерта – първо беше хладно и нямаше неизменните тълпи от хора и туристи, второ, вечер се оказа безплатно, и трето – в двора имаше представление с местни песни и танци по повод фестивала.

Нещо важно да споделя е, че за да влезе вътре жена, трябва да е с покрити рамене и колене и любимата ми рокля определено не покриваше тези критерии. Научих го след като ме инструктираха да ходя да си се облека с изчерпателното “no sexy” от пазача. От тогава си научих урока и накъдето и да тръгна, се разхождах с един шал и тениска в чантата за “храмови” ситуации. В храмовете задължително се събуваш. Харесаха ми монасите, които тихо и скромно се грижат за тези места. Най-голямата забележителност в този храм беше 46 метровата златна фигура на Буда, спокойно полегнал като римски аристократ.

Близък кадър на “табанчетата” на Полегналия Буда

Впечатли ме уважението към религията и монархията – всеки храм беше невероятно чист и поддържан, а до всяка обществена сграда бяха сложени портрети на краля и кралица. Тъй като този ми беше първият подобен храм, бях невероятно впечатлена от всяка фигурка, резба и орнамент, тези храмове са невероятни пищни! Но и доста си приличат, в следващите дни влязох в още 7-8 храма и след това ми беше достатъчно да им се любувам отдалеч.

Светлина и магия

Втория ден си поспахме до късно, все още адаптирайки се от петте часа разлика. Деня посветихме на Кралския дворец The Grand Palace, където се намира може би най-известният храм – Храмът на емералдания Буда Wat Phra Kaew . Представлява огромен комплекс от храмове и административни сгради, а всеки детайл и орнамент е изпипан до съвършенство.

Хареса ми и единствената сграда в комплекса, построена в европейски стил, с колони отпред, но със запазен традиционен тайландски покрив, за да е в хармония с останалите сгради.

Сградата в европейски стил

Входът струва 500 бата на човек, но определено си заслужава. Това, което силно не ми хареса, е огромната маса народ, която постоянно се движи там и почти не ти дава възможност да видиш мястото. Аз упорито избягвам такива места и примрънквах през цялата разходка.

Изисква се голямо майсторство да хванеш толкова “празна” от туристи композиция

Посетихме храмовете и двореца. Видяхме много интересна тайландска архитектура, храмове, статуи на Буда и разкош. Най-много ми харесаха статуите на слончета от черен камък, изглеждаха като живи.

Красивите покривчета на Кралския дворец

По-късно вече се беше стъмнило и разхладило, което става около 18 часа там, и се качихме на лодка, която струваше по 20 бата на човек и е като градски транспорт, за да стигнем до още един голям и известен храм Wat Arun, Храмът на залеза . Самият храм беше затворен, но около него имаше тържества, песни и танци, свързани с фестивала. Храмът е изключително красив и величествен отвън, целият сияещ в злато. Около него има прекрасна градина.

Забелязах, че всички статуи са така приклекнали

Точно до него пък има цяла улица със сергии и всевъзможна храна. Опитахме някакви техни сладки палачинки и още доста неща с неустановен произход и съдържание, но всичко беше много вкусно. Направихме и клипче на майсторите на тези странни палачинки – ВИДЕО.

В цялата му прелест

Вечерта хванахме метрото и се насочихме към Лумпини парк. Там тъкмо пускаха своите цветни кошнички със блещукащи свещички във водата. Много приятно общностно чувство – всякакви хора със семействата си тихо и кротко отиват и пускат своята кошничка с надеждата за късмет и по-светло бъдеще. През нощта дърветата грееха в безброй лампички, не знам дали заради фестивала или по принцип си е украсено така. Чувствах се малко като в Сентръл парк в Ню Йорк от филмите – паркът, а около него се бяха надвесили десетки небостъргачи. По-късно през нашата разходка посетихме още доста паркове и дори в даден момент станаха по-желана за нас атракция от множеството претъпкани и често претрупани храмове.

Тайландският Сентръл парк

 Направи ни впечатление, че парковете в Тайланд са много хубави – зелени, чисти, спокойни и поддържани. В пълен контраст с мръсния забързан град. В парковете имат обществени фитнеси на открито и игрища, папагали и някаква тишина и хармония, непривична за шумните градове. Освен това явно не привличат толкова и туристите. В единия парк научихме и нов спорт – гледахме как играят някаква странна, но интересна игра като волейбол, но се играе с крака с една направена от пръчки топка.

Кошничките за фестивала на светлината

След като ви разказах накратко за храмовете, парковете и други културни забележителности, във втората част от разказа ще ви споделя и за преживяванията ни на другия полюс – разходката ни из квартала на небостъргачите и бардаците, опитите ни да спазарим подаръци за семейството и приятелите и малко практически съвети за транспорта и места, които си заслужават посещението и които ние си оставихме за следващия път.

Красотите на кралския дворец