По островите на Тайланд

Започна най-екзотичната част от нашето пътешествие – островите. Тайланд е изключително богат на райски местенца и спокойно могат да се уплътнят няколко седмици само по разходки по различните острови. Тъй като беше ноември, а времето по източното крайбрежие по традиция тогава е още дъждовно и хубавото време е от средата на декември нататък, решихме да се насочим към западното крайбрежие на Андаманско море. Искахме да избегнем до колкото е възможно тълпите с туристи, затова решихме да не слизаме към Краби или Пукет и да изключим островите Фи Фи и Джеймс бонд като възможни дестинации. Спряхме се на Као Лак, което се намира на около час и половина с градския автобус от Као Сок. Градчето е туристическо, но нямаше навалици и е подходяща изходна точка за едни от най-красивите острови на Тайланд – Симиланите и Сурин. 

Симилан

Као Лак

Първият ден прекарахме в Самия Као Лак, където плажовете също са страхотни – огромни плажни ивици, никакви чадъри и барове, наоколо палми и чисто красиво море. Ако не се бяхме наточили за острови, спокойно можехме да си направим прекрасна почивка и там. 

Као Лак също е място на контрастите. По улиците на курорта е традиционната шумотевица – много ресторанти, барове, храна по пътя, магазинчета, семпло и ежедневно. Когато се спуснеш само на сто метра встрани, попадаш на приказни комплекси, където бунгалата са скрити в самата джунгла, а до тях водят красиви пътеки, целите осеяни в сияйни фенери вечер. Излизаш към плажната алея и там попадаш на бунгалата на първа линия от морето, голяма веранда, стъклена стена, за да може да се събудиш и да виждаш морето. Ресторантите тук са изискани и романтични, с гледка към морето. Посетителите са масово възрастни руснаци и западноевропейци. Самото отношение на служители и сервитьори е съвсем различно. Всички са вежливи, но си усещаме, че не е за нас тук. Прилича точно на тези места от рекламните клипове за Тайланд, много лукс и разкош. Вечер се разхождахме из тези комплекси, малко на късмет, че се смесваме с посетителите, защото по принцип за външни лица е забранено. 

Минаваме покрай едно бунгало. Възрастен мъж пуши бавно и достолепно на верандата и гледа към морето. Вътре кожен диван, легло с балдахини. Възрастна дама, сигурно жена му, чете в леглото си, облечена с феерична бяла пижама. Изпълват ми представата за английски аристократи, а може и да са.. Продължаваме нататък, осветена алея, пеят птички и щурчета, на края е закачена люлка на палма и морето се шири пред теб, в далечината методично проблясва фар.

От скалите на Симилан

Всяка вечер хапвахме в различни ресторанти, като пробвахме някаква голяма риба на скара и огромен калмар. Всяко излезе по около 300-400 бата общо за двамата.

В района имаше още няколко интересни места за посещение – природен парк с няколко водопада и още няколко екзотични плажа, но за жалост, другарчето ми стъпа на стърчащ от земята пирон и следващите дни прекарахме по-обрано – с по 20 хиляди крачки на ден само. Покрай тази не толкова приятна случка се запознахме с тайландската доктор Куин – др. Чусак. Изключително красива, образована и успяла жена, бях много впечатлена, гледайки картините и писмата от доволните и клиенти и нейните снимки по стените буквално от цял свят. Представям си какво постижение е да си в Тайланд, където бедността наднича отвсякъде, и да си жена, лекар, да имаш собствена клиника и да помагаш на хората с такава усмивка и умение. Имаше точно благородната осанка на д-р Куин от моето детство, неслучайно я наричам така.

Екскурзия до Сурин

На следващия ден бяхме на организирана екскурзия до Сурин с Greenview. Те са 5 острова, като Сурин е единият от тях. Пада се малко по-далеч и не е чак такъв таргет на групите от Пукет и Краби, поради което не е толкова комерсиално. За сметка на това е признато като едно от най-красивите места за гмуркане. Ние бяхме заредени с декатлонските маски и грижливо си ги разнасяхме десет дена, чакайки този момент.

Гидът ни се казваше Фарес, не говори много английски, но много си разбира от работата и я прави с кеф. Бяхме малка групичка от 10 човека, ние, възрастна англичанка, която скита по света самичка, а мъжът и пие чай вкъщи, двойка тайландци и семейство французи с тримата им синове. Фарес деликатно винаги ни настаняваше на най-добрите места и пристигахме на островите точно преди да се изсипе някоя голяма група, за да можем спокойно и усамотено да се порадваме на красотата около нас.  

Усамотени плажове на килограм

Пуснаха ни на 3 коралови рифа за по 40 минути. Раздадоха плавници и маски, на който нямаше. Много съжалявам, че нямам водоустойчива камера, за да запечатам разкоша, който ни се разкри отдолу. Точно като по филмите и рекламните клипчета! Видяхме всякакви пъстроцветни рибки, калмари и корали. Плувахме в пасажите, после се гмуркахме, за да видим отблизо някой ярък корал. На трите места, въпреки че бяха доста близо едно до друго, видяхме различни рибки и корали. Имаше отлив и беше много плитко, не бяха на повече от 2 метра дълбочина. Видяхме всичките рибки от “Търсенето на Немо”, заедно със самия Немо, майка му, баща му и цялото му семейство. Имахме организиран богат обяд на остров Сурин. Там се разходихме по острова, не можех да повярвам, че се намирам на такова място, точно като по картичките. Бях много впечатлена, че аз се оказах най-голямата кифла с моите 10 снимки на плажа. Беше изключително спокойно и красиво, хората си почиваха. Приличаше на Гърция по синята вода, но за разлика от там имаше огромни празни плажове, а не като на Тасос или Лефкада, където е цял късмет, ако си направиш снимка без 200 човека за фон. На този остров имаше и палаткови лагери и бунгала, така че ако се озова отново там, с удоволствие бих останала за нощувка. Мястото си е доста диво и си представям вечер на такъв плаж.

При Мокените

Къщите, издигнати над водата и плажа

След това направихме посещение на единия остров на племето на Мокените, които са техните цигани, тъй като водят номадски живот по островите. Строят си къщи върху водата или по брега и се придвижват от остров на остров с жената, децата и цялата покъщнина на лодката. Бяха като излезли от статия на Нешънъл Джиографик. Занимават се с риболов и изработка на бижута. Разходихме се из селото и гледахме как децата тичат и си играят, а майките кърмят бебетата в хамаците. Пълна идилия и ежедневие диаметрално противоположно на нашето.

Тайландски номадчета

Екскурзия до Симилан

На следващия ден направихме екскурзия до Симилан. Представлява архипелаг, като ние посетихме четири от островите и се гмуркахме край тях. Той е световноизвестна локация за гмуркане с бутилка. Тук отново коралите и рибките бяха много красиви, но на мен лично тези на Сурин ми харесаха повече. За сметка на това тук пък островите бяха по-красиви, защото имаха огромни камъни, по които можехме да се катерим и да гледаме острова от високо. Мястото беше доста по-пълно с туристи, но пак имаше възможност да се насладиш спокойно на красотата. На единият от островите слязохме за обяд и да се разходим. Обядът ни беше в компанията на няколко варана, които обикаляха като кучета покрай масите с надеждата да им хвърлим по някоя мръвка. Имаше и някакви техни традиционни рошави гълъби, които си размятаха разноцветните якички.

Като по картичките

На острова са направили еко пътека, която се изкачва до две точки с красив изглед над острова и морето. Също така на около 15 минути през джунглата се стига до втори, по-закътан плаж, който беше заварден от десетина кифли за снимката на живота им, а горките им мъже търчаха около тях да ги хванат от всеки възможен ъгъл. Ако не сте виждали жена с професионален вечерен грим и ефирен бански, който никога не се е докосвал до вода, там е мястото. Този остров най-много ми хареса, защото освен че беше най-красив и имаше еко-пъкека, гледка от високо, джунгла и прекрасен плаж, имаше на около 50 метра навътре скали, покрай които имаше отново всякакви разноцветни рибки и там видях първия си огромен калмар, беше по-голям от баскетболна топка. Тук е забранено да се нощува, защото е национален парк, но ако можеше, бих останала с най-голямо удоволствие.

Камъните на Симилан, до които води пътещата през джунглата

Десет секунди след като влязохме в джунглата, едно ято комари се беше заело да ни оглозга, но му отвърнахме с облак репелент. В Тайланд трябва да си винаги подготвен с прилични дрехи за храмове, вода и репелент! 

Брегът на Симилан, сниман от камъните

Пясъкът на всички плажове, които посетихме, е невероятно ситен и деликатен, все едно стъпваш в гипс. Много е бял, което прави водата ярко синя. Водата е топла и приятна, коралите са по-навътре, идеалното място за морска почивка. Сурин и Симиланите определено бяха най-екзотичното място, на което някога съм стъпвала. Останах възхитена от природните богатства на тази страна. Вече планувам следващо пътуване, концентрирано по островите, все пак цялото западно крайбрежие ни очаква.

Селото на мокените