Тайланд: По улиците на Банкок, част 2

В първата част на историята ви разказах за пристигането ни в Банкок и някои от основните исторически забележителности на града. Тук ще ви споделя за по-модерната страна на столицата – небостъргачите и по-специалните туристически забавления, в които надникнахме. Ще ви дам и малко практически съвети относно транспорта и пазаруването, както и информация за някои места, за които ние не оставихме време, но съм сигурна, че си струва посещението им.

Разходка из бардаците

След културното преживяване в предишните дни, решихме да се насочим към диаметрално противоположната тематика, намираща се съвсем близко откъм локация спрямо парка – NaNa Plaza. Банкок е известен като World Sex Capital. Може би не най-очакваното място за нас като млада семейна двойка, но пък ни звучеше интересно. Целият район беше пълен с барове и клубове и по улицата навсякъде имаше момичета и представящи се за момичета с доста предизвикателно облекло, грим и визия, в рязък контраст със скромното тайландско общество. Самото Нана   представлява нещо като четириетажен мол, но вътре е пълен само и единствено  с бардаци. Входът е свободен, но снимките забранени, отвсякъде те дърпат и подканят да влезеш с всевъзможни предложения на услуги и ниски цени за уиски. Харесахме си бар и ходихме да пием по един коктейл. Цените бяха не по-високи от българска дискотека. Вход няма. Местни момичета и пияни западни типове, колкото щеш. Отпред надпис “Real girls only”, по разбираеми причини. Вътре в бара веднага изпъдиха момичетата от една маса и ни настаниха. Те всички бяха накачени на по 20 сантиметрови токове и напълно разбираемо се опитваха да се подпрат на някой стол, за да не ги болят краката. От едната страна погледите ни попаднаха на огромна вана с пяна, в която видяхме да се развяват голи до кръста тайландки и вяло да се поклащат като водорасли. От другата страна – голямата атракция – истинска панаирджийка въртележка с около 40 момичета постоянен контингент, накачени по нея по бански и с номера, като периодично момичетата се сменяха. Имаше абсолютно всякакви – високи, ниски, тънки, дебели, боядисани, руси. Рядко по някоя наистина хубава. Момичетата отново се поклащаха вяло наляво-надясно, без особен ентусиазъм. За мое учудване, от време на време някоя беше поръчвана и слизаше от въртележката. Надявам се, че са били там по собствено желание. Очаквах да видя нещо по-съблазнително, но картинката беше доста слаба ракия за моите представи. В една нормална българска дискотека е значително по-интересно. Действително имаше 2-3 невероятно красиви момичета, но това е, историите ни бяха вдигнали очакванията доста. Не бяхме особено впечатлени, изпихме си коктейлите и си тръгнахме. Който е правил класацията, не е ходил достатъчно по света или просто не бяхме на правилното място. 

Любимият ми Пад Тай – спагети с пилешко месо, кълнове, кашу и още хиляда подправки

Транспорт за вътрешните полети 

Ако обмисляте да си наемете кола, имайте предвид, че като във всяка бивша британска колония, движението е отляво и в комбинация със сложното шофиране в градовете, може да бъде голямо предизвикателство.

На сутринта си хванахме Grab, което е алтернатива на Uber, за да се придвижим до малкото летище, Don Mueng, тъй като летяхме рано, Излезе около 350 бата, като почти половината са тол такси по магистралите, свързващи различните части на града. Иначе има и удобни автобуси (A1, A2, A3, A4) или пък метро, които излизат 3-4-5 пъти по-евтино. Тези автобуси не излизат в Гугъл мапс, затова моят съвет е да не се разчита единствено на него за определяне на маршрута с градския.

Прилежно чакам на означената опашка за метрото

На връщане от Као Лак отново имахме една нощувка в Банкок. Този път от малкото летище хванахме A4, който ни закара директно до Khao San Road, където беше хотелът ни. Тази линия преминава през Кралския дворец, Паметникът на демокрацията и други известни места в града. 

Този район на града е в пълен контраст с бедната пазарска част край реката, където бяхме отседнали по-рано. Много туристи, барове, клубове и сергии, лукс и навалица. Отвсякъде всевъзможна храна и масажи. Отново блъсканица, но то в Тайланд май това е нормално. Разходихме се и вечеряхме покрай реката, само на десетина минути от там. Има много красиви и романтични заведения с жива музика, от които можеш да наблюдаваш прелитащите лъскави круизни кораби и светещите мостове.

Бягство от лудницата на по чаша вино

На Пазар

Последният ни ден в Тайланд беше посветен на пазар, хапване и подаръци. Отидохме на Chatuchak  – най-големият в Тайланд и един от най-известните пазари. Представлява огромен лабиринт. Пълен е с хора и всевъзможни стоки. Там падна големият пазарлък. Масово предлагат сувенири, но се намират тук-там и много качествени и хубави неща. Например, аз си купих много стилна и красива дамска чанта за 12лв., като дори не се пазарих. Има красиви занаятчийски неща от дърво и кожа. Ако си харесате нещо, съветът ми е да си сложите маркер в Мапс, иначе силно ви намаляват шансовете да намерите същото място отново. Ядох някакви октоподи и всевъзможни щуротии. Христо си купи тениски и беше сниман от собственика за рекламно лице. Показа ни “каталога”, където манекените бяха пак снимани подобно с телефона му, но бяха основно местни и имаше само 2-3-ма чужденци.  Човекът беше особено ентусиазиран от възможността да снима Ицо и ни направи стабилна отстъпка. Успях да спазаря и една тръстикарска шапка, точно като на виетнамците от Рамбо за подарък на колегите. Още виси в офиса, за да символизира нашия неуморен труд в ежедневието. Взехме подаръци за близки и приятели. Това отне по-голямата част от деня. Опитът показва, че спокойно може да се спазари отстъпка между 30-50%. В един момент се озовахме на своеобразен животински пазар с всевъзможни кучета, котки, крокодили, катерици и екзотични рибки и корали. Мисля, че ако ме видят с половината неща от там на летището, биха ме вкарали директно в затвора. Не посмях да снимам. След това се насочихме към близкия парк, отново всичко беше много зелено и красиво. От Тойота бяха направили мини модел на град и улици с пътни знаци и светофари и хората учеха там децата си да карат колела и да оцеляват. И аз бих имала полза от подобно обучение, там безопасността на движението придобива различни измерения в сравнения с Европа.

В лабиринта от сергии

Хапнахме и нещо съмнително с неопределен характер, но беше мръвка

Чували ли сте, че европейските мъже са много вървежни в Азия? Напълно вярно! Любимата ми случка от този ден е как Христо влиза в 7-eleven-a (най-разпространените супермаркети), за да си купим Редбули и е с тръстикарската шапка. (Отварям скоба, че Редбул произхожда от Тайланд и там могат да се купят все още истинските оригинални напитки.) Местните много се кефеха, като го видят с шапката. На касата 3 млади момичета. Ситуацията беше следната: като го видяха, започнаха да се подсмихват и споглеждат. Той отиде при едната за плаща. Девойката с треперещи ръце три пъти изтърва парите, докато го обслужи, а другите две се кискаха свенливо отзад. Беше много забавно и точно като по романтичните комедии с рейтинг <6 в IMDB. Не, че не е хубав, ама там беше звезда. Това сложи черешката на тортата, след като вече беше сниман за каталога на тениските и след като през целия ни престои местните го изпиваха с очи на всяка уличка, спирка и магазин. Аз също не останах пълен валад, бях снимана да рекламирам ананаси в едно забутано село, но той си остана звездата в семейството.

Ицака с тръстикарската шапка в естествения му хабитат

Какво си оставихме за следващия път

Тук ще изброя набързо няколко места и забавления, които са силно препоръчвани от други туристи, но за жалост, ние не намерихме време за тях:

• Старата столица  – Айтахия на 80 км
• Националният музей на Тайланд 
• Чайна таун 
• Вечеря на круизен кораб с панорамна разходка из нощен Банкок
• Скайбар – панорамен коктейл или вечер около 80-те етажа на някой небостъргач с прекрасна панорама към целия град.

Хапваме местна супичка, образува ни по някоя друга сълза от люто

В следващите разкази ще споделя за пътуванията ни до Северен Тайланд – културната столица Чианг Май и националните паркове Дой Сутеп, Као Сок, Као Лак и островите по западното крайбрежие в Андаманско море.

За финал един Ицо с нещо като сладолед в кокос