В джунглата на Тайланд

Следващата ни спирка беше националният парк Khao Sok. Пристигането до тук беше интересно. Полет от Чианг Май до Сурат Тани, с прекачване в Банкок и микробусче след това за час и половина до джунглата, запазено през 12go.asia. Мястото е лесно достъпно и от Пукет, но полетите през Сурат Тани (Surat Thani) бяха значително по-евтини. По пътя ни се разкриха невероятни гледки на зъбати и обрасли с дървета и лиани канари, т.н. Lime stones, с които е известен районът. 

Lime stones – на живо изглежда още по-нереално

Пристигнахме вечерта и се настанихме в най-готиното място, на което някога съм спала! Силно препоръчвам хотела Palm Garden. На цена от 700 бата на вечер (40 лева общо за двамата) получихме невероятна екзотика – луксозно бунгало с цяла стъклена стена с изглед към палмова градина, уединено и екзотично. Най-приятното ми време в Тайланд, въпреки всичките красоти които видяхме, бяха няколкото часа, които прекарах на терасата на бунгалото, наслаждавайки се на шумовете на джунглата и на тропическия дъжд по листата на палмите. Забавното беше, че едно ято кокошки упорито търчаха между палмите и се катереха по тях, като вечер короните на палмите ни посрещаха с тихо кудкудякане. 

Бунгалото ни

Като цяло в Тайланд уцелихме на време и ни валя само 3 пъти за кратко. Първият път беше тук. Излязохме да вечеряме и времето беше напълно спокойно. След 5 минути се лееше невиждан порой, а след още 15 беше отново спокойно, все едно никога буря не е имало. Няма да забравя шума от капките по листата на палмите, предвещаващи започващия дъжд, магично.

На следващия ден попаднахме на това място от картичките

Ако посетите мястото, препоръчвам да сте близо до самото село, за да може вечер да изберете някое от многото магазинчета или ресторантчета. Самото място е пълно основно с туристи. Бях силно учудена защо, въпреки вкусната местна храна, единственият италиански ресторант е винаги пълен. След още 10 дена в Тайланд вече напълно ги разбрах. Не ми се поглеждаше ориз или спагети. Нямах търпение да се прибера вкъщи и да хапна една нормална пържола или сиренце с домат.

Още варовикови камъни

Разходка с лодка

На следващия ден се записахме за организирана екскурзия из националния парк през язовира Ratchaprapha Dam, известен и като Cheow Lan Lake. Излезе ни по 1100 бата + 300 бата входна такса за националния парк. Още бяхме млади и наивни и не се пазарихме. Но дори и на тази цена си заслужаваше напълно.

Не можехме да се нагледаме на прекрасната природа в националния парк

Сутринта ни взеха с бусче и обрахме още няколко туристи. Събрахме и едно много симпатично семейство с две малки момченца със сламено руси коси и за моя най-голяма изненада, се оказаха българи. Теди, Любо и децата бяха първите българи, които срещнахме от повече от седмица насам. Разказаха ни как са живели дълго време в Прага и са работили здраво, но сега продават къщата си и са с идеята да номадстват из Източна Азия дългосрочно. Много се вдъхновявам от такива хора, със сигурност изисква смелост, мечтателство и малко лудост да предприемеш такова начинание. Пожелавам им много успехи и да ги срещнем някъде отново. Можете да разгледате тяхната страничка Born To Live Wild.

Нашите нови приятели от България

Имаше и двойка поляци. Веднага се ентусиазирах да се мъча да си говоря на полски с тях, за щастие ми бяха останали някакви думички в главата и разбрах разказа им как едно време, като млада двойка, са ходели да катерят Кончето в Пирин. 

Широко усмихнати заради прекрасните гледки

Качихме се на лодка и поехме през езерото. Скалите се извисяваха над нас. Слънце, синя вода, синьо небе, зеленина отвсякъде, невероятна красота! След час стигнахме до нещо като село над водата – бунгала и заведение, построени на платформи на самата вода. Там хапнахме традиционен обяд с много вкусна риба и поехме към следващата част от приключението – трек през джунглата. След тази разходка, обувките ми за плуване за 18 лева от Декатлон станаха любимото ми притежание. Само дето се бях наплашила от интернет, в джунглата не налетях нито на комари, нито на пиявици. Но може би просто съм имала късмет, защото в другите джунгли поне комари не липсваха.

Започваме прехода

Пътеката беше интересна – през бамбука, палмите и техните екзотични дървета. Казаха ни да се пазим от определени неща, защото много сърби после. Постоянно прецапвахме през реката. След час и половина стигнахме до крайната ни точка – една дупка в която стремглаво се вмъкнахме и се оказа подземна пещера. Беше интересно – на челници, тук-там плуваш, за да продължиш напред, а около теб красиви образувания и мистерия. Поразходихме се малко вътре и после поехме наобратно към мястото, където обядвахме. Там ни оставиха за около час да ядем плодове, да плуваме и караме кану. Стадо маймуни ни гледаха любопитно, докато с Ицо се опитвахме да се движим в желаната посока с кануто.

Мястото е наистина прекрасно, следващият път бих останала на нещо подобно за нощувка. Още си спомням пръските от моторницата и прекрасният пейзаж, който се разкри пред нас. Едно от най-красивите места, на които съм била!

Доволни след изпълнения с емоции ден

При слоновете

На следващия ден решихме да запълним един сериозен пропуск от визитата ни в Чианг Май, посещение на слоновете. Наблизо имаше център за спасени слонове и прекарахме сутринта покрай една прекрасна сладурана.

Още се опознават

Процедурата е следната – храниш слончето (абе баш голям слон си беше) с бамбук, после влизате в една кална локва и се мажете един друг, след това отивате да се измиете в реката, а накрая пак го храниш. Много е забавно, когато слонът реши да се закача и те пръска с вода, къпането му доставя голямо удоволствие. Впечатлиха ме и колко способни на фини движения с хоботите си са. Нашата програма беше напълно туристическа, но самата възможност да си толкова близо до такова възхитително животно, да го галиш по бузките, корема и ушите и да му се радваш, беше зареждащо преживяване за мен. Емоцията си заслужаваше и ни остави много хубави спомени. Най-голямата ми изненада беше, че тайландският слон се оказа доста космата животинка. Целият беше покрит с къса четина, като четка за зъби. По енимъл планет винаги са изглеждали много гладки.

Време е за кална баня

Вечерта решихме да се разходим из “курорта”. Естествено хванахме някакви шано пътечки през джунглата и се озовахме в един огромен комплекс с къщички на дърветата, които бяха леко изоставени и растителността ги настъпваше.

Симпатичните къщички за гости, част от които бяха на самите дървета

Там срещнахме и стадо макаци – скачаха по покривите на къщичките и от клон на клон по близките дървета. Обожавам това как толкова спонтанно и неочаквано в Тайланд може да ти се случи нещо такова. Както ние виждаме лястовички и котки, така пред мен се появи един голям маймун, разминахме се на няма и метър. Аз го гледах предпазливо, след като същия ден бяхме чели статия за нахапана от маймуни туристка в Малайзия, но той се оказа абсолютен пацифист, само дето упорито отказа да ми направи път и трябваше да го попрескачам.

Пребройте маймуните на снимката

Намерихме и едно място, където реката се разширява, става плитка и има идеално място за къпане, плюс една гума, провесена от близкото дърво, точно като по филмите. Това местенце беше скрито бижу, като изкарано от приказка.

Типична пътечка в курорта

В района маймуни се гонеха по дърветата, някакви екзотични птички се надпяваха и се чуваше далечна глъчка на хора, забавляващи се покрай реката или печащи пържоли. Оказа се, че самата разходка из курорта, ще бъде едно малко своеобразно приключение. Бих останала на това място още няколко дена с удоволствие и да направя някой от двудневните трекове през джунглата.

Щастие

На следващия ден се отправихме към Южен Тайланд и екзотичните острови от картичките, за което ще ви разкажа в отделна история.