Фестивалът на светлината и магията на Чианг Май, Тайланд
Следващата спирка от нашето пътуване беше три дена в Чианг Май (Chiang Mai), културната столица на Тайланд. Той се намира в северната част на страната, на час полет от Банкок, като има изгодни нискотарифни полети. Градът е заобиколен от планини, като в близост се намира красивият природен парк Doi Suthep. Градът е известен с множеството си храмове и духовен живот, а историята му се свързва с Lanna Kingdom, което е независимо кралство между 13ти и 18ти век. По население е около 130 хиляди, в рязък контраст с осеммилионния Банкок. Времето си прекарахме основно в стария град, който е един своеобразен квадрат, обособен от древните крепостни стени. В него се случва културният живот на града. Пълно е със заведения, ресторанти, традиционни масажи. На мен лично мястото много ми напомни на Несебър, пълно с история, туристи и всякакви атракции.
Чианг Май е световноизвестен с фестивала на светлината YI Peng, когато хиляди летящи фенери се пускат в небето. Датите варират всяка година в зависимост от фазите на луната, но съвпадат с другия фестивал, за който бях споменала в статията за Банкок – Loy Krathong, където хората пускат кошнички от цветя със свещички по реката. Фестивалът е придружен с множество песни, танци, карнавали и празненства в храмовете. Хора от цял свят се събират, за да наблюдават зрелищата. Това беше и причината ние да се озовем там точно на тези дати.
Хотелът ни се оказа на изключително стратегическо място, за да бъдем в центъра на събитията. Намира се точно до стария град, до една от забележителностите на града – древната порта Пае.
За мен този фестивал е забележително преживяване, целият град пулсира от музика и светлина. На всички важни точки се случват най-различни събития. Навсякъде има запалени разноцветни фенери, звучи традиционна музика, хората се разхождат с кошничките и фенерите си, по улиците има повече храна и шумотевица отвсякъде и цари една повсеместна празничност.
В покрайнините на стария град попаднахме напълно случайно на карнавал, който за мен е напълно конкурентен на този в Рио. В продължение на часове покрай нас минаваха от разкошни по-разкошни платформи, разкриващи красотата на тайландската култура. На самите платформи или в дълги процесии след тях, покрай нас минаха всевъзможни крале, войни, принцеси, монаси, благородници, божества, всякакви персонажи, отразяващи тайландското минало и настояще.
На една от платформите видяхме и мистър Тайланд, няма как го до объркаш, заради невероятната шумотевица, женски писъци и стотици протегнати ръце за снимки, когато неговата платформа приближи.
Кулминацията представляват стотиците хиляди летящи фенери, които хората пускат над града. Поверието е, че ако фенерът ти не угасне, докато се изгуби от поглед, годината ще бъде изпълнена с късмет. В продължение на часове наблюдавахме реещите се в небето фенери, които отлитаха, заедно с тревогите и желанията на хората, понесени от вятъра. Ние също пуснахме своя фенер.
Прекарахме следващите два дена в опознаване на града и доста разходки из туристическата част в стария град и извън него. Има много удобно приложение за градския транспорт и излиза в пъти по-евтино от тук-тук-четата.
Из национален парк Doi Suthep
В деня след фестивала се насочихме към планината и националния парк Doi Suthep. С автобус от стария град до университета, по 20 бата билетче, и след това тук-тук (камионетка, обикновено отворена, и събира около 7-8 човека на пейки в каросерията), който те качва високо в самата планина за по 150 бата на човек. Там има различни пътеки, храмове и водопади. Ние решихме да разгледаме храмовия комплекс Wat Phra That Doi Suthep, който е една от най-големите духовни и културни забележителности на Тайланд. Стига се по едно дълго стълбище с дракони от двете страни освен ако не решите да си платите 50 бата и да ви качат с асансьор. Продават билети, но спокойно можеш да влезеш и без. Събуваш си обувките и се потапяш в азиатска екзотика. Златната пагода, където се смята, че е положена частица от Буда, се вижда от десетки километри, сгушила златния си връх високо в планината.
От самия комплекс се разкрива прекрасна панорама към града. В храмовете всичко е изрисувано изящно до най-малкия детайл. И всичко това е едно малко островче в джунглата, която се шири наоколо. Мястото е много красиво и впечатляващо. За жалост, отново културата е обърната на туризъм. Отвсякъде се опитват да ти продадат нещо, тълпи от туристи, някои особено неприятни, които прекарват цялото време в селфита и не ми стана ясно дали видяха нещо от мястото, дърворезбите и разкоша около тях.
Честно казано, стана ми малко тъжно там, защото мястото определено е свещено и невероятно, но виждаш как тази магия се разпродава на дребно в тълпите от крещящи хора, стотиците безсмислени снимки и позьорщината. За мен храмът би трябвало да е място на тишина, съзидание и рефлексия. Замислих се струва ли си такива скрити чудеса да бъдат популяризирани. Колко по-хубаво би било да бъдат тайна само за тези, които наистина биха си направили труда да ги намерят и посетят. За момент се отплеснах и си представих една друга картина, в която всичко си беше същото, просто ги нямаше тълпите – тишина, само звуците на джунглата и повея на вятъра, цветните плочки, красивите орнаменти, всичко наоколо в цветя. Усещаш мистерията и свещеността на мястото, всичко наоколо, природа, храм, посетители, са в хармония, ти също. Тук-там монаси и посетители се разхождат боси, четат, рисуват или се наслаждават на атмосферата. Поредната шумна тълпа разми картината, взехме си обувките и решихме да се разкараме от навалицата. Възможностите бяха да ходим нагоре към място с гледка, да посетим селището на едно племе, което живее наблизо (от тези хора с халките и издължените вратове) или да разгледаме още един такъв подобен храм, но той ни идваше доста далеч. Всички тези неща включваха отново тъпли туристи и по-лошото – тълпи местни, опитващи се да ти вземат парите на всяка цена.
Разходка в Джунглата
Единодушно се отказахме и решихме да хванем една пътека през джунглата. Въоръжени с репелент за комари и вода, поехме по една стръмна пътека надолу. По пътя срещнахме няколко човека, които ни обясняваха колко стръмна е пътеката и ни разубеждаваха. Интересно е как една и съща действителност може да бъде възприета по коренно различен начин от различни хора. Пътеката се оказа не по-труднодостъпна от която и да е планинска пътека, например Тарзановата или тази за Мальовица. Явно тия хора не бяха стъпвали в планина. Беше добре маркирана и лесна за следване.
Потопихме се в джунглата с всичките и звуци, миризми и колорит. Отвсякъде екзотични дървета и лиани. Пред мен – половината от цветята на майка ми в естествената си среда – кротони, дифенбахии, драцени, юки и какво ли още не, което вкъщи отглеждаме по саксии. Няма за забравя щурците – неуморно и непрестанно свиреха като гигантски оркестър, а после в миг и пълен синхрон всички замлъкваха. Няколко секунди пълна тишина, само някоя екзотична птица се обажда, и после вкупом засвирваха отново. Продължихме да се спускаме час и нещо надолу, тук-там срещахме по някого. Спокойствие и красота.
Пътеката ни изведе до рекичка и до нея бе най-хубавият и автентичен будистки храм, който успях да посетя. Не беше толкова пищен, нямаше злато и много хора. Беше полудив, защото се намираше в самата джунгла. Статуите бяха каменни – дракони, слонове, монаси и девойки, много по-разнообразни и семпли от тези, които бяхме видели досега.
Имаше посетители, но те кротко се наслаждаваха на красотата. Най-накрая намерих на живо представата за храм, която търсех. Реката преминаваше през самия комплекс, поседнахме покрай нея, за да се насладим на мястото.
След това продължихме надолу по Монашеската пътека, маркирана с платове от робите на монасите. Вървяхме надолу още около половин час и стигнахме до зоопарка и университета на Чианг май. Разходихме се в кампуса на университета. Сгушен в полите на планината, смесица между джунглата, планината и самите научни сгради и общежитията. Много ми хареса атмосферата. Наблизо има и разкошно езеро за разходка. Обядвахме в стола на университета, който представлява един голям пазар с всякаква храна за по 25 бата основното, двойно по-евтино спрямо останалите улични храни.
Направи ми впечатление в автобусите как не таксуват монасите в знак на уважение.
На връщане минахме през един мол, за да разгледаме как стоят нещата откъм цени в Тайланд. Туристическата и спорта екипировка е с около 30% по-евтина от България. Техниката е на същите цени. Дрехи, обувки и чанти са по-евтини.
В Чианг май посетихме още два храма, едни от най-големите забележителности там – Wat Chedi Luang и Wat Chiang Man. Отново бяха красиви и впечатляващи, но усетих, че вече започвам да се пренасищам на храмове и всички ми се струват еднакви. В тази статия са добре описани възможните за посещение храмове.
Чианг Май предлага още няколко известни неща – посещение на национален парк със слонове, масажи и екскурзии до Чианг Рай и Пай. В Чианг Рай има невероятен бял дворец, перлата на Тайланд, а Пай е известна дестинация за трекинг в джунглата. Ние нямахме време за тези преживявания, но ви ги маркирам, като нещо интересно. Относно слоновете – оферти за слонове има навсякъде, включително и такива, където можете да ги яздите. В повечето такива места отношението към животните е много нехуманно и те биват бити и тормозени. Има по-добра алтернатива, в близост до Чианг Май има два резервата, където отглеждат “спасени” от насилие слонове и където можете спокойно да отидете, да ги храните и къпете в реката. За това място намерих страхотни ревюта, но, за жалост, всичко беше резервирано в следващите дни и не мога да споделя впечатление от първо лице.
Опитахме и Khao Soi в Khao Soi Khun Yai – емблематично място за хапване на най-известния за региона специалитет.
Чианг Май е и идеалното място за вечерна разходка, след като разхлади. Улиците кипят от живот, отвсякъде можете за без пари да си вземете пресни ананаси, манго или да опитате невероятните изненади на уличната кухня. Тук пробвах октоподи, крокодили и кой знае още какво на клечка. Другото нещо, което бих препоръчала, е да опитате традиционен тайландски масаж, предлага се буквално на всеки 50 метра, като може да бъде масаж на стъпалата или цялото тяло. Цените варират, но като цяло за около 20-40лв, можете да си осигурите първокачествени преживявания.
На мен лично Чианг Май ми хареса повече от Банкок, защото въпреки неизменната азиатска динамика, се оказа доста по-спокойно и разнообразно от столицата.
На следващия ден се отправихме отново към летището, за да се пренесем в Южен Тайланд и да прекараме няколко дена в джунглите на националния парк Као Сок (Khao Sok), за което ще ви разкажа в отделна история.
0 Коментара